Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАРИ ИМА ЗА ВСИЧКИ

Паричната маса в банковата система расте с много добри темпове. От началото на годината банковите активи са се повишили с 3.2 млрд. лева. Ако в края на миналата година кредитните институции са разчитали на 24.9 млрд. лв., то сега на тяхно разположение са точно 28.1 млрд. лв., или с 12.85% повече. Основен източник на увеличението са набъбналите с 12.8% привлечени средства в банките както от фирми и граждани, така и от други финансови институции (в това число и банки). Тук е добре да се спомене, че темповете, с които растат средствата, набрани от физически и юридически лица, са по-слаби, но са по-устойчиви в сравнение с тези, дължими на други банкови институции, най-вече чуждестранни. Така първите нарастват точно с 10% (от 16.7 до 18.4 млрд. лв.), докато вторите растат с цели 29.5% (от 2.8 млрд. на 3.6 млрд. лева). С близо 60% от активите си банките са кредитирали различни стопански субекти. Това са както търговски, така и селскостопански, потребителски и жилищни ипотечни кредити. Общата сума на предоставените на заем парични средства към настоящия момент е точно 16.45 млрд. лв., докато в края на предишната календарна година е бил 13.8 млрд. лв., или с 19% по-малко. Имайки предвид, че това е основният най-голям доходоносен източник на лихвени приходи, става ясно защо банките обръщат такова голямо внимание на кредитната си дейност. Наличните средства на каса - по сметки в Българска народна банка и при първокласни чуждестранни кореспонденти - също отбелязват растеж от порядъка на 8.5 процента. Сега банковата система разчита на 7.1 млрд. лв. бързоликвидни парични средства, докато тяхната сума в края на 2004 г. беше 6.6 млрд. лева. Това са средства, които очакват подходяща инвестиционна ниша, по-благоприятни (най-вече лихвени) условия. На фона на регистрирания растеж на депозитната маса портфейлите на банките в ценни книжа вече осми месец неизменно останаха си размер от 3.8 млрд. лева. Какво е логичното обяснение за това въздържание на банковите ни институции от нови инвестиции в ценни книжа? Най-правдоподобното е, че е достигната достатъчно ниска годишна възвръщаемост на инвестициите в такъв род инструменти в сравнение отпреди една година. Преди всичко трябва да имаме предвид факта, че средните лихвени равнища, при които търговските банки отпускат различните видове кредити на физически и юридически лица, е точно 9.3% на годишна база. Сега да вземем за пример десетгодишните държавни ценни книжа. Българските в момента се търгуват на нива от едва 3.37% годишна доходност, а германските - при 3.17%, като разликата е сведена до едва 20 базисни точки. Тя е твърде малка, за да можем да включим в нея както риска на страната, така и ликвидния й валутен риск. В момента на пазара на вътрешен дълг на България се чувства сериозен дефицит на книжа, а интересът към придобиването им е силно изразен и траен. Това може би е единственото логично обяснение за достигнатите инфарктно близки стойности на доходността на книжата на България и на Германия. Още по-драматична е ситуацията при тримесечните ДЦК. На последния проведен аукцион за продажбата им беше достигната средна продажна цена от 99.43 лв. за 100 лв. номинална стойност. Като прибавим към нея и комисионите от 0.06 лв., които събира Централната банка, достигаме до цена от 99.49 лева. Това означава, че възвръщаемоста от инвестицията в тях е точно 2.01% годишна доходност. В същото време на междубанковия паричен пазар тримесечните депозити се предлагат на нива от 2.5% на годишна база. Дали ще станем отново свидетели на подобен абсурд, ще разберем в понеделник (29 август), след като от Министерството на финансите оповестят резултатите от проведения същия ден от БНБ аукцион за пласирането на 15 млн. лв. номинална стойност тримесечни държавни съкровищни бонове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във