Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ОТ ЕВРООБЛИГАЦИИТЕ ЩЕ СПЕЧЕЛЯТ И ФИРМИТЕ

ИЗБРАХМЕ ДЖЕЙ ПИ МОРГАН И МОРГАН СТЕНЛИ СЛЕД ПРЕГОВОРИ, ЗА ДА ИЗБЕГНЕМ КАРТЕЛИРАНЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ БАНКИЗаместник-министърът на финансите Красимир Катев пред в. БанкеръГ-н Катев, защо точно сега България излезе на международните пазари със своя емисия еврооблигации?- Причините са много. Първо, лихвените проценти в страните от Западна Европа в момента са изключително ниски. В същото време интересът на западните капитали към България е изключително силен. В момента нашата страна и Румъния са единствените кандидатки за присъединяване към ЕС, чиито държавни ценни книжа предлагат сравнително висок доход.Третата причина е, че сега има отлив на капитали от държавите в Латинска Америка, които се насочват към източноевропейските страни. Повечето от банките и различните фондове продават облигациите и акциите на държави и компании в Латинска Америка и купуват източноевропейски ценни книжа. Но те вече притежават значителни по обем пакети облигации на Русия, Румъния и Турция и в момента интересът им е насочен към българските облигации.Освен всичко друго ние се нуждаем от рефинансиране, защото през следващата година ще платим по външния дълг около 1 млрд. щ. долара, а през тази - външният ни дълг е намалял само с около 550 млн. щ. долара.Някакви специални операции ли извършихте, за да се стигне до това намаление?- Не, причините за него са комплексни. Първо, през тази година ние трябваше да погасим значителен размер от главниците по външния дълг. Освен това знаете, че канцелирахме брейди облигации с отложено плащане - т. нар. дисконтбонове, с общ номинал от над 200 млн. щ. долара, което също допринесе за намаляване на размера на дълга. В същото време обаче България получи и някои нови заеми от международните финансови институции, които пък се прибавят към външните задължения на държавата. Като вземем предвид всички тези плюсове и минуси, се получава, че от началото на годината досега външният ни дълг е намалял с 550 млн. щ. долара. (В тези сметки не включвам емисията от еврооблигации, които ще емитираме.)През последните три-четири месеца правителството обслужва без проблеми външните си задължения - без да получава финансиране от МВФ. Това обаче води до свиване на валутния и на фискалния резерв. И една от причините да емитираме облигациите е, че искаме да попълним тези резерви, тъй като икономическата конюнктура в света през следващата година няма да е особено благоприятна и ние трябва да сме готови за всякакви сътресения. Следващата причина да пуснем еврооблигации е, че искаме България трайно да се установи на международните капиталови пазари. Тази емисия просто е първата крачка, която трябва да направим, ако искаме да се финансираме при изгодни условия от международните пазари и постепенно да намаляваме зависимостта си от официалните кредитори, каквито са МВФ и Световната банка. Ние не можем да се влачим с тях во век и веков. МВФ не може вечно да ни финансира, тъй като неговата роля е да подпомага държавите само когато те имат крайно належаща необходимост от финансиране и не могат да си го осигурят на международните пазари при приемливи условия.А какво е мнението на самия Фонд за пускането на български еврооблигации?- Фондът реагира положително. Там са наясно с нашите планове и с нашата стратегия по управление на дълга. Българското правителство няма тайни нито от МВФ, нито от Сметната палата. Цялата сделка е прозрачна, но трябваше да се поддържа някаква конфиденциалност, тъй като някой подробности по операцията не могат да бъдат обявени предварително. Това не е в интерес на държавата.Каква ще ползата за българския бизнес от тази еврооблигационна емисия? - Чрез тази емисия се надяваме да създадем т. нар. бренч марк или отправна точка, която международните банки да имат предвид, когато отпускат заеми на български компании. Досега нямаше такава отправна точка при предоставянето на кредити със срок между три и пет години. Чуждестранните банкери използваха като база високата доходност на нашите брейди облигации, които са със срок на погасяване между 20 и 30 години. На базата на тази висока доходност те формираха и лихвите, при които отпускаха кредити за българските фирми, които според мен са неразумно големи. Например вие искате три- или петгодишен заем от чуждестранна банка и тя ви казва: В момента доходността на брейди облигациите с първоначално намалени лихвени плащания (т. нар. флирбсове) е 11% в германски марки. Тъй като кредитният риск на компанията ви е по-висок от този на българската държава, ще ви отпуснем заема при годишна лихва от 12% или 13 процента.След като емитираме петгодишни еврооблигации, които да носят доход от 8% годишно, чуждестранните банки ще вземат него за отправна точка при формирането на лихвите си за петгодишните кредити, които отпускат на български фирми. Ето как еврооблигационната емисия ще облекчи бизнеса при вземането на кредити от чужбина.Ще има ли възможност българските банки и компании да купят от тези еврооблигации?- Разбира се, те са добре дошли. Според нас, инвестицията в тези облигации ще бъде изключително изгодна за тях. В момента банките държат изключително много средства по евродепозити в чужбина, по които получават годишен доход от 2-3 процента. Сега те ще имат възможност да купят облигации в евро, които освен че са ликвидни на международните пазари ще им носят много по-висок доход отколкото инвестицията в депозити. Това се отнася и за фирмите, които разполагат със свободни средства.Гражданите също могат да купят от тези облигации, като ползват българските банки или клоновете на чуждестранни кредитни институции у нас. Най-малкият номинал на облигациите ще е 1000 евро и всеки човек ще може да направи заявка за покупка на обем от ценни книги, който може да си позволи.Да, но този номинал е твърде висок за повечето българи. Нали знаете, че не са много хората, които имат свободни 1000 евро, за да ги инвестират някъде?- Така е, но на базата на закупените облигации банките ще могат да предложат на населението финансови продукти, които да носят по-висок доход на клиентите им, отколкото вложенията в депозити. По този начин банките ще могат да получат и един по-дългосрочен ресурс от населението.Има ли вече заявен интерес към емисията от чуждестранни банки и техните структури у нас, като например УниКредито, Национална банка на Гърция, БУЛБАНК, ОББ?- Има голям интерес към облигациите, включително и от по-малки български банки.Няма ли подобни облигационни емисии да увеличат в бъдеще плащанията по външния ни дълг? Съгласете се, че те са по-краткосрочни от заемите, които получаваме от МВФ и от Световната банка, а в същото време разходите за обслужването им са по-високи?- Не бих се съгласил с това твърдение. Първо, сроковете за погасяване не са много различни. При заемите от Фонда те са между пет и седем години, но имайте предвид, че по тези кредити има годишни погасителни вноски - с други думи, тези заеми се амортизират. Докато при облигациите няма такава амортизация, те се погасяват в края на периода - на третата или на петата година. Като сравним паричните потоци за плащанията по единия и другия вид заеми, ще видим, че облигационният заем е не по-малко изгоден от кредитите, които вземаме от МВФ. Пък виждате и цената, на която получаваме финансирането от Фонда - тя е ангажиментът да провеждаме една рестриктивна фискална политика. Така че пускането на еврооблигационната емисия е една стъпка към пълната финансова независимост на България.Не мислите ли, че правителството се нуждае от Фонда дори само заради дисциплиниращия ефект, който предизвиква появата на неговите емисари у нас. Иначе либералните идеи на някои политици могат да изтласкат и икономиката в другата крайност?- Съгласен съм, че в момента България се нуждае от рестриктивна фискална политика, защото търговският дефицит се увеличава и респективно дефицитът по текущата сметка расте. Това са много тревожни явления, а поради Валутния борд ние нямаме монетарни средства да въздействаме върху тях. Така че рестриктивната фискална политика е единствената правилна политика в момента.На какъв принцип избрахте Джей Пи Морган и Морган Стенли Дийн Ритър за мениджъри на еврооблигационната емисия?- Избрахме ги чрез директни преговори, които проведохме с десет-дванайсет банки. Джей Пи Морган и Морган Стенли Дийн Ритър предложиха най-добрите комплексни условия - най-вече като рискова премия, която трябва да платим над доходността на германските държавни ценни книжа и като купон. А тези два компонента са може би най-важните за нас. Освен това комисионите, които двете банки поискаха, бяха съвсем минимални - почти два пъти по-ниски от комисионите, договорени от предишното правителство. Имахме още много съображения за избора, който направихме. По официални данни за 2000 г. Морган Стенли например е класирана като номер едно при емитиране на дълг на развиващи се страни и е с най-голям дял - от около 13%, на този пазар. Джей Пи Морган пък е на второ място в този бизнес.Може и да е така, но тъй като не проведохте конкурс, веднага ви обвиниха, че имате пристрастия? - Що се отнася до това, че не сме избрали мениджърите с конкурс, ще ви кажа следното: ако го бяхме направили, имаше опасност международните банки да създадат картел и да задържат таксите и комисионите, които трябва да платим по емисията на едно високо равнище.Има ли такива случаи?- Има, разбира се. По този начин международните банки пазят собствения си интерес.Това картелиране не е ли незаконно?- Вижте, сега не искам да коментирам дали е законно, има такава практика.Питахте ли БНБ за договора с Джей Пи Морган и с Морган Стенли?- Централната банка е известена за него и аз съм доволен, че поддържаме доста добра професионална връзка с гуверньора Светослав Гаврийски и с неговите заместници.Имате ли вече стратегия за управлението на външния дълг?- Смятаме, че имаме стратегия. В дългосрочен аспект тя предвижда подобряване на съотношението между доларовите и евроденоминираните задължения на страната. Това може да стане чрез постепенна замяна на доларови задължения с плаваща лихва с еврооблигации. Надяваме се, че ще имаме споразумение с МВФ, но то няма да продължи безкрайно. Срокът му ще е максимум година и половина, а ние трябва да мислим какво ще правим след това. Трябва да сме способни сами да се финансираме, и то при добри условия.Не отхвърляме също така възможността в по-дългосрочен план да заменим брейди облигации с еврооблигации. Чрез тези операции ще се стремим да намалим номиналната стойност и текущите плащания по дълга, както и да реализираме арбитражни печалби.А финансовото министерство смята ли да изкупува брейди облигации?- Този въпрос ние няма да го коментираме официално или неофициално. Ще ви го кажа по друг начин - ако не правим нищо, не коментираме, а ако правим - пак не коментираме. Мога да ви гарантирам, че нашата политика е координирана с МВФ и те са известени за всичко, което правим.Срещу вас обаче бяха отправени упреци, че ако сте направили обратно изкупуване на брейди книжа, това е станало при много неизгодни условия. Приемате ли тези обвинения?- Дори ако бяхме направили тази операция, упреците срещу нея са несъстоятелни. Мога да ви дам един много прост пример: предишното правителство е изкупувало брейди книжа при средна цена от 75.50 цента за долар. Тези облигации обаче са обезпечени с американски държавни ценни книжа, които по време на сделката са се търгували по 25.5 цента за долар. А цената на сделката се формира, като от цената, по която са закупени брейдитата, се извади цената, по която се търгуват американските облигации. Излиза, че предишното правителство е сключвало сделките при средна цена от 50 цента за долар. През септември тази година цената на брейди облигациите бе около 78 цента, а на американските ценни книжа - 32.50 цента за долар. Излиза, че чистата цена, която би трябвало да плати купувачът на брейдитата през септември, е 45.50 цента за долар. Сами можете да си направите сметка коя сделка е по-изгодна - тази, която е сключвало предишното правителство, или евентуалната операция, която би могла да се извърши през септември тази година.Разговора води Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във