Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ОСНОВНАТА ЛИХВА ЧУПИ РЕКОРДИ

Лихвените проценти, при които на междубанковия паричен пазар се договаряха депозитните сделки, отбелязаха устойчив спад. През първия ден от седмицата банковата система разчиташе на 540 млн. лева. Тези средства по сметки в Българска народна банка са напълно достатъчни на банковата общност, за да може тя да обезпечи както междубанковите плащания, така и поддържането на минималните задължителни резерви. Това бе и основната причина лихвените проценти да бъдат все още така близо до 2% - ниво, на което се търгува еврото на световните финансови пазари. Както обикновено, у нас най-договаряни бяха овърнайт депозитите, които бяха за общо 96 млн. лв. при сделки за деня за 100 млн. лева. Среднодостигнатият лихвен процент се установи на 2.02% на годишна база. Ресурс, преотстъпен за срок до един месец, се търгуваха при 2.35%, а за повече от 30 дни - при 3.1 процента. До края на седмицата по сметки на търговските банки в БНБ постъпиха допълнително 100 млн. лв., необходими на разпоредителите с бюджетни средства, за да се разплатят навреме с контрагентите си. Именно тези суми дойдоха в повече на платежната система и за тях банките получатели нямаха готови алтернативи за краткосрочното им управление. Единствената възможност бе да ги вложат като еднодневни депозити в други местни банки. Излизането им на пазара наклони чувствително везните към свръхпредлагането, в резултат на което лихвените проценти стремително се понижиха. Отново станахме свидетели на сделки, договорени при 1.6% - нива, които видяхме и в края на предишния месец. Следващата седмица е последната за регулиране на наличностите на банките в Централната банка, съгласно изискванията за минималните задължителни резерви. Търговските банки разполагат с достатъчно левови авоари по тези сметки и едва ли ще си позволят риска в последния момент да ги превалутират в евро с цел по-доходоносното им пласиране. Това е основната причина, поради която смятам, че и през следващите пет работни дни ще сме свидетели на сравнително ниски лихвени проценти от порядъка на 1.8% на годишна база. Допълнително потвърждение на тезата за свръхлевова ликвидност в банковата система са и резултатите от проведения на 22 ноември аукцион за продажбата на тримесечни безлихвени държавни съкровищни бонове. Тогава Министерството на финансите както обикновено предложи за пласиране книжа с номинал 12 млн. лева. В търга взеха участие 20 първични дилъри (от общо 26), избрани измежду финансовите институции, като подадените от тях поръчки достигнаха 26.4 млн. лева. Средната продажна цена се повиши до 99.4 лв. за 100 лв. номинал срещу 99.38 лв. постигната месец по-рано. Така средната годишна доходност на книжата се понижи от 2.44 до 2.36 процента. За отбелязване е фактът, че всъщност това е и новата стойност на основния лихвен процент, който влиза в сила от датата на емисията, т.е. 24 ноември. Това е нов рекорд за най-ниска стойност на ОЛП, откакто БНБ го е въвела като икономически показател. Една от основните причини за този спад на основната лихва, според мен, се крие в очакванията на дилърите Министерството на финансите в най-скоро време да разтвори торбата с бюджетния излишък и близо един милиард лева да се изсипят в банковата система. Усвояването им ще трае поне три месеца, точно толкова е срочността и на продадените книжа. През този период от време, т.е. до март 2005 г., дилърите от паричния пазар не очакват каквито и да е изненади в посока свиване на левовата ликвидност.Всъщност именно разходването на споменатия бюджетен излишък може да изиграе лоша шега на БНБ и да обезсили предприетите от нея чисто фискални мерки за охлаждане на желанието на банките да кредитират.

Facebook logo
Бъдете с нас и във