Банкеръ Daily

Пари и пазари

Оптимизъм обхвана пазарите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Преговорите между САЩ и Китай за  изглаждането на търговските им спорове вървят към успешен край и в най-скоро време ще има подписана спогодба.

Поднебесната империя продължава да прилага мерки за увеличаване на междубанковата ликвидност с  цел да се облекчи кредитирането на крайните клиенти. Това е една от мерките за  пренастройване на икономиката от експортна към  разчитаща  на вътрешното потребление.

Оповестени бяха по-добри от очакваните финансови резултати за компаниите,  търгувани на щатските фондови борси. Междувременно стана ясно, че нещата около Боинг не са чак толкова лоши,  каквито бяха информациите  доскоро. По-големи от очакваните печалби обявиха и повечето компании от Европа. Азиатските им събратя не се представиха така добре, както се очакваше. Автомобилната индустрия, както и банковия сектор на Япония,  също не се представят в добра светлина. И южнокорейските електронни гиганти  срещат трудности.

Ето защо щатският Down Jones Industrial Average нарасна с 1% за последната една седмица, немският DAX с 2.6 на сто. Двата индекса отчетоха седеммесечни върхове. На другият полюс японският NIKKEI отчете макар и минимален спад от минус 0.4%, а китайският Shanghai Comp. потъна с цели минус 2 на сто. По-добрите данни за САЩ доведоха до поскъпване на долара спрямо еврото. Оптимизмът за предстоящото светло бъдеще свали и цената на златото, смятано за една от алтернативите за инвестиции в трудни времена до най-ниската за годината стойност. Цената на нефта обаче достигна полугодишен връх след като стана ясно, че САЩ са непреклонни спрямо санкциите спрямо Иран за износ на нефт.

Оптимистичната вълна достигна и до държавните ценни книжа, независимо от присъдения им рейтинг. Поскъпнаха както тези с първокласна и най-висока оценка така и тези с по-нисък инвестиционен рейтинг. С по 70 цента поскъпнаха американските  и немските 10-годишни държавни облигационни емисии. Със 60 цента  увеличиха стойността си румънските 10 - годишни книжа, а теза на Русия, Полша и Унгария - с по 25 цента.

Българските  евро-облигационни емисии с падеж  през 2035 г., 2028 г. и 2027 г. поскъпнаха  съответно с по 40, 15 и 10 цента. Доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, продължи да се снижава. Тази на най-дългосрочните  български книжа  вече е трайно под 2-та процента и е 1.97%, а на другите е съответно 0.93% и 0.74% на годишна база. Цените на по-краткосрочните ни емисии, търгувани на международните финансови пазари, останаха без изменение и носената от  тях доходност се запази на нивата от преди седмица. Емисията с падеж 2024 г. носи 0.18%, тази с падеж 2023 г. - 0.05%, а облигациите с падеж 2022 г.  са с отрицателна доходност от минус 0.1 на сто.

Трябва да се каже, че  книжата ни поскъпват  на фона на увеличаващи се рискови кредитни премии, чието влияние е точно обратното, т.е. цената би трябвало да се понижи. Тя обаче расте, не защото инвеститорите не разбират, а защото българските дългови книжа стават все по дефицитни. Вече втора година Министерството  на финансите не е пуснало в обръщение нито една нова емисия  от държавни  книжа - нито на вътрешния,  нито на външния пазар. В същото  време настъпват падежи на държавните ценни книжа. Брутният вътрешен продукт на страната ни също расте. Това са основните фактори, поради които държавният ни дълг като дял от БВП се е стопил драстично от 25% през декември 2017 г. до 19.5% в момента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във