Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Оптимизмът се задържа на пазарите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Политическата каша в Германия се забърква все повече, продължаващите неясноти около Brexit, неизвестният резултат от противоборството между "отборите" на Мадрид и Барселона, както и презокеанският финансово-политическият цирк, разиграван от Тръмп, от Сената и от Конгреса на САЩ, не успяха да помрачат оптимистичните настроения, обхванали финансовите пазари. Американският технологичен и финансов сектор се представят много по-добре от очакваното, обявявайки по-добри финансови показатели. Все повече членове на Европейската централна банка са убедени, че времето за предприемане на скорошни стъпки към прекратяване на количествените улеснения за банковия сектор на еврозоната наближава. Азиатската част на света също се представя отлично и вля мощ в оптимистичната вълна.

Цените на суровините и особено на цветните метали и на петрола веднага реагираха в посока нагоре. С по 2% се повиши цената на златото, на среброто и алуминия. С два долара се покачи черното злато. Позитивно настроените инвеститори насочиха усилията си към корпоративните книжа, които са по-рискови, но носят по-висока възвръщаемост и загърбиха държавните ценни книжа, защото са по-ниско доходни, но по-сигурни. Ето защо щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average добави още 200 пункта и вече надскочи 26 200 пункта. Немският DAX буквално се изстреля до 13 600 пункта, което е със 400 пункта повече спрямо предната седмица. Активите в евро бяха по-търсени и това доведе до поскъпването на еврото спрямо долара с 2 цента до 1.24 долара за евро.

За да си набавят необходимия им паричен ресурс, част от дилърите прибягнаха към продажба на държавни ценни книжа. В резултат на това  цената на десетгодишните щатски и немски облигационни емисии се понижи  съответно със 70 и с 30 цента.

Цените и на българските  еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, пострадаха. Котировките на най-дългосрочните ни книжа с падеж през 2035-а, 2028-а и 2027 г. се понижиха с по 20 евроцента, а доходността се увеличи с по 2 базисни пункта до съответно 2.28, 1.50 и 1.22% на годишна база. По-краткосрочните книжа с падежи през 2024-а, 2023-а и 2022 г. не се повлияха от вълненията, които раздвижиха дългосрочните и продължиха да се търгуват на ценовите равнища отпреди седмица. Така и носената от тях доходност се запази на нивата от 0.71, 0.31 и 0.08% на годишна база.

Министерството  на финансите, осланяйки се на създалата се ситуация на свръхликвидност в банковата ни система и на дефицит на държавни ценни книжа, предприе стъпка да  пласира  на вътрешния  междубанков пазар  държавен облигационен заем със срочност от 25 години. За съжаление уникалният в най-новата ни история опит се оказа неуспешен. На търга, организиран от Българска народна банка в понеделник, бяха предложени за реализация книжа с номинал 100 млн. лева. Услужливо лихвените плащания бяха фиксирани на 2% на годишна база, подсказвайки на участниците доходността, около която финансовият министър би бил склонен да реализира емисията. Подадените от първични дилъри поръчки за участие достигнаха 140 млн. лв., създавайки отлична предпоставка за успешен пласмент на книжата. Исканата от инвеститорите средна годишна доходност беше 2.98 процента. Отчитайки отличното състояние на бюджетните финанси и поставените цели за финансиране на правителството при възможно по-оптимална цена, финансовото ведомство не одобри нито една поръчка.

Котировките на емисиите ДЦК, търгувани на вътрешен вторичен пазар със срочност десет години, гравитират около 1% годишна доходност, а тези с падеж след 7 години - около 0.45 процента. Тригодишните книжа обаче все още се търгуват на отрицателна територия при минус 0.09% годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във