Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Оптимизмът напредва бавно, неусетно почти


Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД


Търговският дефицит на най-голямата световна икономика, тази на САЩ,  достигна деветмесечен връх и е -3.4 процента. Това се дължи  на малкото постъпващи нови производствени поръчки. Това е причината  Тръмп да се насочи към похватите  на световна търговска война. Може би и защото ръст от 2.5% на БВП му се вижда незадоволителен. Една глобална търговска война ще доведе до натиск и върху икономиките на другите големи лидери като Япония и Китай. Трябва да са отбележи, че техният търговски баланс също е на дефицит от средно -4.5%, като в същото това време благосъстоянието им не спира да расте и е съответно 6.8 и 2% за предишната година. Тяхното бъдеще е силно зависимо от износа им, а той най-вероятно ще пострада от задаващата се нестабилност на световната финансова и икономическа сцена. Еврозоната също отчита търговски дефицит, макар и по-слаб. Ръстът на европейските икономики забавя темповете си на развитие, но все пак е положителен и е 2.7% годишно. Търговските обороти на най-голямата европейска икономика, тази на Германия, губят темп, може би защото се усеща  остър дефицит на кадри.

Сделката по Brexit трябваше да е готова до есента на тази година, но това едва ли ще се случи дори до началото на следващата година. Дългият и протяжен "развод" е еднакво вреден както за островната държава, така и за континентална Европа. .Взирайки се в непредвидимото бъдеще, председателят на управителния съвет на ЕЦБ обяви, че повечето от рисковете пред европейските икономики са глобални, т.е. външни и върху тях не може да се оказва особен  контрол.

Фондовите индекси са своеобразен барометър за сегашното състояние и най-вече за очакванията за предстоящото бъдеще на икономиките. Неслучайно от началото на годината Down Jones Industrial Average е нараснал с мудните 200 пункта до 24 900 пункта, което е едва 0.7 процента. За сравнение, предишната година той отскочи пъргаво с цели 25 процента. Немският му събрат DAX пак дори се понижи със 600 пункта до 12 300 пункта, което е -4.7%, при положение че за предишната година увеличението му бе 12.5%, т.е. на половина спрямо щатския.

Доходността на държавните десетгодишни облигации пък са барометър за очакванията за движението на основния лихвен процент на съответната държава. Доходността на щатските книжа вече отчете нарастване с 50 базисни точки от началото на годината, което в сравнение с 20 базисни точки на немските е повече от двойно. Това идва да покаже, че пазарните очаквания са Фед да вдигне основната лихва с 50 пункта в най-скоро време  и това ще е два пъти по-бързо, отколкото се очаква това да стори ЕЦБ.

Лошият кредитен портфейл на страната ни продължава да тежи като воденичен камък и да спъва ускоряването на икономическото ни развитие. Това е видно и от балансите на банковата ни система. Общо 97 млрд. са активите на банките ни, от които отпуснатите кредити на фирми и граждани са за едва 57 млрд. лв., т.е. едва 41% са средствата, с които се подпомага развитието на икономическите дейности у нас. След като приспаднем 13 млрд. лв. инвестирани в държавни ценни книжа и заделените 7 млрд. лв. като  минимални резерви, получаваме 20 млрд. лв. свръхликвидност. Тези средства на практика не само  не носят доход на банките, но и носят отрицателна доходност. Те са по сметки на търговските ни банки при БНБ и чуждестранни банки, за което банките ни са принудени да заплащат своеобразна наказателна лихва от -0.4 до -0.6% на годишна база. Част от тези пари банките ни пренасочват към придобиването на български държавни ценни книжа. Въпреки това доходността на десетгодишните ни еврооблигационни емисии следваше тенденциите на световните финансови пазари и се повиши с 30 базисни точки от началото на годината и достигна 1.7% на годишна база. Доходността и на вътрешната ни десетгодишна книга се упъти нагоре, но с доста по-бавна стъпка от 10 базисни точки и в момента е 1.07% на годишна база. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във