Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Оптимистична вълна заля пазарите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Тръмп, както обикновено, направи неуместно изказване  и в края на предишната седмица заяви, че не е очарован от очакваното увеличаване на лихвите от Фед. Веднага допълни обаче, че това е изцяло в прерогативите на централната банка и той няма да се бърка. Това повлия  негативно на пазарите и веднага след това цените на акциите паднаха, а на държавните книжа се повишиха, дърпайки доходността надолу. Нека да припомня, че основната лихва на САЩ вече е в диапазона 1.75-2.00%, след седем покачвания с по 25 базисни точки от края на 2015 г. насам.  Представителите на Фед, включително и председателят му Джером Пауъл, повишиха основните лихви вече два пъти тази година и сигнализираха за още две увеличения до края на 2018 година.

Данните за производствената активност в Щатите сочат, че тя се ускорява с повече от предвижданото. Явно, че най-могъщата световна икономическа сила е стъпила здраво на правилния път и се развива добре. Това се препотвърждава и от отчетите на технологичните компании, които оповестиха по-силни от очакваното финансови резултати и дадоха силен позитивен импулс на финансовите пазари. Щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average отскочи нагоре с 200 пункта само в рамките на един ден и достигна 25 240 пункта, усилвайки ефекта на позитивната вълна, която заля  пазарите от началото на този месец. В рамките на последните четири седмици отчетеното увеличение при този индекс е с цели 1000 пункта, или 4% за периода.

ЕЦБ отчита активизиране на кредитната експанзия на търговските банки. Това е позитивен сигнал за развитието на еврозоната като цяло. Неслучайно немският борсов индекс DAX също е в подем и от  началото на месеца се е покачил с 500 пункта - до 12 650 пункта, колкото е в момента.

Оптимистичната вълна за развитието на световната икономика залива пазарите и покачва цените на по-рисковите и по-доходни корпоративни книжа, но покачва и доходността на държавните ценни книжа като отглас  на очакването за вдигане на основните лихвени проценти. По-високата доходност е резултат на по-ниските цени на книжата с фиксиран лихвен процент, защото те са в обратнопропорционална зависимост. Ето защо немските десетгодишни облигационни емисии загубиха 0.50 евро през последната седмица, а щатските им събратя 0.70 долара.

Търговията с държавните дългови облигации на страните от Централна и Източна Европа остана встрани от тази суматоха. Почти без изменение в цените са емисиите на книжа от  Полша, Унгария и Румъния. Българските  еврооблигационни  емисии, търгувани на международните финансови пазари, също показаха безразличие  към случващото се. Цените им чисто технически се повишиха минимално, като доходността им се понижи в унисон с тенденцията, която се оформи  преди няколко месеца. Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. вече се търгува при 3 базисни точки по-ниска доходност и е 2.5% на годишна база. Сделките с емисиите ни с падежи 2028-а  и 2027 г. също се случват при по-ниска - с една базисна точка - доходност и вече съответно са 1.5 и 1.3% годишно. Търговията с по-краткосрочните ни книжа също отбеляза понижаване на доходността им с по една базисна точка. Доходността, която носят  книжата ни с падеж 2024 г., е 0.48%, с падеж 2023 г. - 0.19%, и най-краткосрочната с падеж 2022 г. е едва 0.02% на годишна база.

Случиха се и няколко сделки с ДЦК, търгувани на вътрешния  вторичен междубанков пазар. Тяхната цена се повиши, а доходността им респективно се понижи.  Придобиването на книжа с остатъчна срочност от три години ще  носи точно 0.00% на годишна база. Малко по-облагодетелствани ще са притежателите на книжата  със срочност от пет  години до падежа, защото ще получат  0.12% годишна възвръщаемост. На 0.6 и 0.8% годишна доходност ще се радват онези, които са се сдобили  с левови държавни ценни книжа със срочност от съответно седем и девет години до падежа им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във