Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ОПОЗИЦИЯТА ПОДПАЛИ СДЕЛКАТА ЗА ЗАМЯНА НА БРЕЙДИ КНИЖАТА

Сделката по замяната на част от българските брейди книжа с нови дългосрочни държавни облигации е заплашена от провал. Ако ОДС изпълни заплахата си и отнесе въпроса до Конституционния съд, тя ще бъде блокирана, докато магистратите не се произнесат. Колко време ще отнеме това не е ясно, но според заместник финансовия министър Красимир Катев всеки ден отлагане на операцията по замяната на дълга означава загубени за България пари. Същата опасност грози сделката и в случай че президентът Георги Първанов наложи вето върху закона за ратификация на договора между правителството и посредниците по нея - американските инвестиционни банки Джей Пи Морган Секюритис Инк. и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитед. В четвъртък (14 март) Муравей Радев заяви, че Обединените демократични сили призовават президента да упражни правото си на вето и да върне този закон в Народното събрание за преразглеждане. Ако президентът не направи това, ще атакуваме ратификацията в Конституционния съд и се надяваме той да отмени гласувания вчера закон. Не е важно дали едно нещо е модерно, а дали е изгодно за България. Напоследък обаче Милен Велчев точно това избягва да прави. А от действията му имаме всички основания да се съмняваме, че изгодата на някои небългарски интереси стои за него по-високо от всичко останало, заяви Радев. Председателят на бюджетната комисия Иван Искров пък задочно обвини Радев, че от осем месеца води кална война срещу финансовия министър и се опитва да го дискредитира.Скандалът около предложената от министъра на финансите Милен Велчев и заместника му Красимир Катев дългова схема се завихри още на 13 март, когато проектозаконът за ратификация на договора между правителството и посредниците по сделката - американските инвестиционни банки Джей Пи Морган Секюритис Инк. и Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитед, бе предложен за гласуване в пленарната зала. Сини и червени депутати вкупом запротестираха, че не им е дадено достатъчно време да прегледат договора.Фактът, че от депутатите се иска да гласуват, без да са се запознали с договора, означава, че се прави опит за далавера, защото тук става въпрос за много пари, заяви Екатерина Михайлова от трибуната на Народното събрание.Милен Велчев пък опонира, че дори и да прочетат договора с Джей Пи Морган Секюритис Инк. и със Саломон Брадърс Интернешънъл Лимитед, много малко от депутатите въобще ще го разберат, камо ли да успеят да го анализират.Протестът на опозицията не впечатли управляващото мнозинство, затова депутатите от ОДС и от Коалиция за България демонстративно напуснаха залата. Което също не стресна народните представители от Национално движение Симеон Втори и от ДПС. Така че те набързо гласуваха закона за ратификация със 124 гласа за и нито един въздържал се или против.В същото време в кулоарите на Народното събрание Муравей Радев обясни на журналистите, че заради обявената замяна на дълга брейди облигациите ни чувствително са поскъпнали и замяната им ще бъде извършена при много високи цени, което определено радва чуждестранните инвестиционни банки, в които са работили Милен Велчев и Красимир Катев. По-късно Велчев нарече обвиненията на Радев смехотворни.След разразилия се скандал заместник-министърът на финансите Красимир Катев обясни, че ако ратификацията на договора се забави, сделката може да обезсмисли.Докато чакаме, брейди облигациите ще продължат да поскъпват и правителството много трудно ще успее да убеди инвеститорите, че трябва да приемат замяна на брейди облигациите ни с други ценни книжа по цените от 8 март - датата, на която обявихме, че смятаме да извършим подобна операция, заяви заместник-министърът на финансите Красимир Катев след края на парламентарното заседание на 13 март. По негови изчисления, всеки ден забавяне на сделката ще носи на България загуби от 10 - 15 млн. щ. долара.Спорната сделкакоято предлага правителството, е за замяната на част от българските брейди облигации с нови дългосрочни държавни ценни книжа. Една част от тях ще бъдат деноминирани в евро и срокът им за погасяване ще е до 2013 г., а другата ще е в долари и падежът им ще е 2015 година. Главницата ще се плаща наведнъж - през 2013 г. за еврокнижата, и през 2015 г. - за доларовите облигации. Замяната ще се извърши на аукционен принцип. Собствениците на брейди книжата ще могат да правят заявки за новите облигации, като посочват цената, по която желаят да направят замяната, и доходността, която искат да получат от новите ценни книги. Съществува и възможност собствениците на брейди облигациите да ги предложат за изкупуване на правителството. Освен това дългосрочни ценни книжа в евро ще могат да придобиват и нови инвеститори.Министерството на финансите ще събере всички направени поръчки и ще отдели и изпълни онези, които са най-изгодни за него. Още отсега финансовият министър Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев са заявили, че замяната и обратното изкупуване на брейди книжата ще става при цени, които не надвишават 92 цента за долар, а доходността на новите облигации няма да надвишава 8% годишно.При тези параметри Велчев и Катев се надяват да заменят брейди облигации с общ номинал от 1.25 млрд. щ. долара. На презентацията на сделката, която те направиха на 12 март в парламентарната Комисия по бюджет и финанси, министърът и неговият заместник се опитаха да убедят депутатите в предимствата на предлаганата от тях схема. Според финансовия министър и заместника му, замяната на брейди книжа за 1.25 млрд. долара ще доведе до намаляването на номиналния размер на външния дълг най-малко със 100 млн. щ. долара.Прогнозите на Велчев и Катевса, че с тази операция разходите на правителството за обслужването на външния дълг ще бъдат намалени с 670 млн. щ. долара в рамките на девет години. Освен това при замяната на брейди книжа с отложено плащане (DISC's) ще бъде освободено обезпечението по тях - тридесетгодишни американски безлихвени съкровищни бонове (T-bonds). Те ще бъдат продадени и от тях правителството ще спечели още около 130 млн. щ. долара, които ще влязат във фискалния резерв. Някои финансисти смятат, че именно попълването на този резерв е крайната цел на подготвяната операция по замяната на дълга. Изискването на МВФ е към края на март 2002 г. в него да има не по-малко от 1.9 млрд. лева. До момента в резерва няма никакви постъпления от приватизацията, а и в близко бъдеще такива няма да дойдат, смятат служители на БНБ. Според тях, правителството се опасява, че резервът ще падне под договорения с фонда минимум, и търси начини да го попълни. Милен Велчев твърди, че сделката ще застрахова българските държавни финанси от лихвения риск. В момента 88% от външния ни дълг е с плаващи лихви, които се базират на шестмесечния доларов Лондонски междубанков лихвен процент (LIBOR). След замяната на брейди книжата този дял ще падне до 78%, заяви финансовият министър. Според него, операцията е изключително наложителна, тъй като на 14 март шестмесечният ЛИБОР бе 2.22%, а до края на годината се очаква да достигне 3.6 процента. Прогнозите за движението му към декември 2003 г. пък са за стойности от около 5.35 процента. Известно е, че по брейди книжата държавата плаща лихва, равна на ЛИБОР-а плюс средно един процент надбавка, така че към края на 2003 г. ефективните й разходи ще са 6.35% от номиналната стойност на тези облигации. Прогнозите на Велчев изглеждат напълно реални, като се има предвид, че само от началото на 2002 г. шестмесечният ЛИБОР се е увеличил от 2 на 2.234 процента.Освен това финансовият министър припомни на депутатите един от ангажиментите в споразумението с кредиторите от Лондонския клуб, че брутният вътрешен продукт на страната ни надхвърли с 25% равнището си от 1993 г. и ще плащаме много по-висока лихва по брейди книжата с отложено плащане (дисконтбоновете). И тя ще се увеличава с половината от ръста на БВП за предходната година.Очаквам този ангажимент да се активира до 2007 г. и ако тогава годишният ръст на БВП е 5%, лихвата, която ще трябва да плащаме по дисконтбоновете, може да нарасне до 10%, предупреди Велчев и заяви, че със замяната на част от брейди книжата този негативен ефект ще бъде избегнат.Опонентите на Велчев обаче посочват, че сделката ще увеличи лихвените разходи на бюджета през следващите една две години, тъй като по новите облигации ще се плащат много по-високи лихви, отколкото по брейдитата. По този начин ще се намали възможността за нарастване на средствата, които хазната отделя за пенсии социални помощи, осигуровки, здравеопазване и образование. Не е далеч от ума, че плюсовете и минусите на подобна сложна операция като замяната на брейди книжата трудно могат да бъдат преценени без задълбочен анализ. Точно това заявиха Муравей Радев, Георги Пирински и Атанас Папаризов по време на представянето на сделката пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Радев попита какво ще стане, ако прогнозите за равнището на ЛИБОР-а не се сбъднат, и поиска повече време, за да направи преценката си за предлаганата операция. Красимир Катев поясни, че заложените в схемата предвиждания напълно се покриват с анализите на МВФ и на международните инвестиционни банки. Той посочи, че в момента десетгодишните американски съкровищни бонове се предлагат при доходност от 6%, което потвърждава прогнозите за равнището на ЛИБОРА-а след няколко години.Пирински и Папаризов пък поискаха финансовото министерство да обясни дали сделката е съобразена с прогнозите за икономическото развитие на страната през следващите години. По новите облигации големи плащания ще има през 2013 и 2015 г. и ние трябва да сме убедени, че държавата ще успее да се справи с тях. Милен Велчев веднага извади графика и обясни, че предлаганата сделка ще намали разходите по обслужването на дълга до 2011 година. Сумите, които ще трябва да платим на външните кредитори през 2013 и 2015 г., няма да са по-големи от тези, които ще им превеждаме преди това. Така че, ако се справим успешно с обслужването на дълга до 2011 г., не виждам защо да не направим това и през следващите шест години, заяви Велчев.Повечето от присъстващите на заседанието на бюджетната комисия във вторник финансови експерти подкрепиха предлаганата от Велчев и Катев сделка. Стоян Александров, който като финансов министър през 1994 сключи споразумението с Лондонския клуб, вследствие на което бяха емитирани брейди облигациите, заяви, че поздравява Министерството на финансите за замяната, която смята да направи. Емил Хърсев, който участваше в преговорите за уреждане на дълга ни към Лондонския клуб, пък каза, че ако фирмата му имаше сегашната структура на българските задължения към чуждестранни кредитори, той с чиста съвест би направил операцията, предлагана от Катев и Велчев.Единствено Пламен Орешарски (който същия ден бе избран за член на Националния изпълнителен съвет на СДС) обяви, че е силно резервиран по отношение на замяната на брейди книжа срещу нови облигации. Но Велчев и Катев не бяха изненадани от негативното му мнение. Те смятат, че операцията ще има много положителни ефекти за държавните финанси, и дано се окажат прави. Иначе Бог да е на помощ на обикновените данъкоплатци, които плащат, и то с лихвите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във