Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ОГРОМНА ЛЕВОВА ЛАВИНА ЗАТРУПА БАНКИТЕ

Банковата система разполага с огромна по размери левова маса по сметките си в БНБ. Тази свръхликвидност затруднява дилърите, които не могат да пласират поверения им ресурс. Общата сума на салдата по сметките на банките в национална валута достигна цели 760 млн. лева. За сравнение - максималното им ниво през януари бе 740 млн. лв, през февруари то беше едва 660 млн. лв., а през декември 2001 г. бе само 393 млн. лева. Тогава еднодневните депозитни сделки се договаряха при около 5% на годишна база. Първият ден от изминалата седмица беше и първи за новия период за регулация на минималните задължителни резерви, които всяка търговска банка трябва да поддържа по сметките си в БНБ. Това дава възможност на левовите дилъри да управляват по-гъвкаво ликвидността на банките. Много от тях могат да си позволят да не пласират излишните левове, ако лихвените равнища не ги задоволяват. (Подходящи лихвени нива са тези, при които активите се пласират като депозити при първокласни чуждестранни банки в евро или долари, които също се приемат от БНБ за резервни валути.) Към настоящия момент по доларовите овърнайт инвестиции могат да се вземат 1.7%, а по тези в евро - 3.25 процента. Така част от банките трупат положителни разлики от сумите, с които разполагат над изискуемите резерви, а други трупат отрицателни разлики с парите под нивото на минималните резерви. В това засега няма нищо страшно и не се налагат санкции от страна на Централната банка, защото съгласно текстовете на наредбата, регламентираща поддържането на резервите, това е напълно в реда на нещата. Важното е в края на съответния период сборът от салдата по сметките на съответната банка за даден период да е равен или по-голям от сумата на изискуемите резерви. Ето защо, въпреки че през седмицата банките разполагаха с огромно за мащабите на паричния ни пазар количество левове, лихвите, при които се договаряха еднодневните депозити, се колебаеха между 1.5% в началото на периода и 1% в неговия край. Левове за срок до една седмица се търгуваха при около 2 процента. Месечните депозитни и репо сделки пък се сключваха при около 3.5 процента. Среднодневните обороти на паричния пазар останаха малки. Ежедневно едва 70 млн. лв. сменяха собственика си. Очаква се нивото на търговията да се запази около 1% на годишна база и за толкова ще се пласират овърнайт-депозитите поне до 15 март. Тогава се плащат ДДС, данък печалба и данъкът към общините, в резултат на което от банковата система ще излязат големи суми, търсенето на левове ще се повиши, а успоредно с него ще се повишат и лихвените проценти.Понижаването на основния лихвен процент не впечатлява на фона на наличния левов ресурс и срива на краткосрочните лихви на междубанковия пазар. За тази година Министерството на финансите е предвидило да предлага на първичния пазар всяка първа седмица от месеца тримесечни безлихвени ДЦК. Номиналът на всяка от емисиите е по 12 млн. лева. Достигнатата средна проста годишна доходност автоматично се приема за основен лихвен процент и влиза в сила от датата на емисията. На проведения на 4 март аукцион взеха участие 22 от общо 24-те първични дилъри на ДЦК. Подадените от тях и техни клиенти поръчки бяха за 30.6 млн. лева. Достигнатата средна проста годишна доходност на търга бе 4.43 процента. Това е и ОЛП в сила от 6 март. Тук е мястото да припомним, че в началото на януари основната лихва беше 4.78%, а от 6 февруари досега беше 4.54 процента. На 11 март Централната банка ще проведе първия от предвидените два аукциона за продажба на тригодишни лихвоносни държавни ценни книжа. Номиналът им е 50 млн. лв. и ще трябва да се пласира на първичния пазар. Сега се предлага половината от сумата - 25 млн. лева. Лихвеният процент на емисията е 6.5% на годишна база. Плащанията са на всеки шест месеца, като с последното ще се изплати и главницата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във