Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Оферти за дългове в грешно време

Още едно дружество за изкупуване на вземания - "Улпина" АДСИЦ, напуска бизнеса. През януари акционерите му, сред които е и финансистът Емил Хърсев, решиха дружеството да бъде прекратено и да пристъпят към ликвидацията му. Софийската фирма притежава лиценз за секюритизация на дългове от септември 2008-а. Основната дейност на "Улпина" беше свързана с инвестиции, насочени към изкупуване на вземания, които дължат бюджетни предприятия и институции, както и от търговски дружества със стабилни парични потоци и добри финансови показатели, при това с добре обезпечени вземания.

Комисията за финансов надзор се съобрази с желанието на акционерите и отне лиценза на "Улпина" за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел. Предвидено е ликвидацията да приключи за една година, а ще я управлява Елена Дойчинова (член на борда досега).

Това решение не буди изненада, като се взема предвид ситуацията в бранша, дружествата "Капитал Директ-1" и "Хипокапитал" вече предприеха такива действия.

Към края на декември 2016 г. (според последните публични данни) "Улпина" няма секюритизирани вземания, поради което не акумулира никакви приходи, а резултатът от дейността му е загуба. Така беше и през 2015-а. Основният капитал на фирмата е 650 000 лв. и е разпределен между трима акционери - "Хърсев Ко" КДА (35%), "Веспер Аркс" АД (30%) и "Фаена" ЕООД (35%).

Кризата от 2007 г. се отрази върху българския фондов пазар. Влиянието й върху дейността на "Улпина" е косвено и е свързано с невъзможността дружеството да пласира нови емисии от акции, за да си осигури необходимите финансови средства за изкупуване на дългове. В същото време влошаването на качеството на портфейла му е отражение на влошеното икономическо състояние на задължените лица и се изразява в увеличаване на средните забавяния за плащанията по лихви и погашения на секюритизираните от дружестото вземания.

Търговията с дългове е относително нов бизнес за страната ни. Най-активни на този пазар са колекторските фирми и дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които още от 2006 г. се занимават с изкупуване на вземания. Те бяха първите фондове, които се нагърбиха с решаването на проблема с дълговете у нас. Но впоследствие се видя, че това е доста сложно за тях. През последните години някои от тях натрупаха вземания, които не им донесоха очакваните приходи - основно от лихви по закупени дългове и от депозити. Паричните постъпления естествено намаляват, а самите дружества или трупат загуби, или намаляват печалбите си. Тази ситуация ще се запази и в следващите месеци, прогнозират анализаторите.

Характерно за сектора е, че всяко от тези дружества си има свой тесен пазарен сегмент. Например вземанията по договори, по кредитни карти или банковите вземания - търговски кредити и заеми на домакинствата. Или висящи вноски към застрахователни и лизингови компании. Трудностите със събирането на тези пари, естествено, поставиха някои от фирмите в групата на губещите. Загробени са доста средства за изкупуване на дългове - и освен че сега трудно ги събират, възможностите за продажбата им също не са много.

При това положение АДСИЦ-те, които се явиха на пазара с желанието да се намесят в решаването на проблемите с лошите дългове постепенно забавят дейността си. Логично след като кредитните мераци на фирмите и домакинствата у нас намаляха, все по-рядко се търсят ипотечни и потребителски заеми. Хората бяха стреснати от намалелите си доходи, станаха и по-дисциплинирани в харчовете си. Фирмите не са сигурни в бъдещето си, паричните им средства намаляват и не е ясно дали ще могат да върнат заетите пари. Това пък сви и възможностите за задължаване, а съответно и базата за разширяване на дейността на дружествата за секюритизация.

За сметка на това колекторските фирми са във възход. Те прогнозират раздвижване и ръстове през тази година за бизнеса си с дългове, докато АДСИЦ-те губят финансови сили и финансови възможности да се конкурират. Трудностите на капиталовия пазар затрудняват акумулирането на парични средства от фондовете за секюритизация на вземания. Това бе основният канал за увеличаване на капитала чрез нови акции или издаване на емисии от облигации. Липсата на достатъчно средства намали възможностите на АДСИЦ за покупки на дългове и съответно за приходи и печалби. Някои от длъжниците увеличиха и срока за издължаване, обезпеченията невинаги покриват дълга. Събирането на парите по някои от задълженията изисква повече време, разходи и експертни услуги по проверка и оценка на активите.

При продажбата на пакет от лоши кредити доста активни са банките. Така те "почистват" балансите си, тъй като по този начин подобни заеми се отписват от баланса. С оптимизирането на портфейлите с лоши кредити на кредитните институции, притиснати от различни регулаторни изисквания и от проверките на активите им, се развива и новата ниша за продажба на корпоративни обезпечени портфейли. Апетитите на колекторските фирми растат именно от разкриването на тези възможности, но и са подплатени от значителните финансови ресурси, с които разполагат.

Пазарът на дългове у нас е перспективен и има голям потенциал за развитие най-вече заради високия дял на необслужваните заеми. Подкрепят го и по-ясните планове на компаниите за отписване на лошите вземания, а и проникването на колекторските фирми в проблемните сектори все още е ниско. Банките, естествено, ще бъдат основен двигател на продажбите на дългове през годината поради желанието им да намалят лошите кредити, но и заради желанието на колекторските фирми да разширяват дела си на пазара. Не бива, разбира се, да се забравят и другите финансови институции, като например лизингодателите. Това дава основания да се очакват сделки на сума между един и два милиарда лева през годината.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във