Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ОБСЪЖДАТ ПЕТОРНО СЪКРАЩАВАНЕ НА БОРСОВИТЕ ДРУЖЕСТВА

След неколкоседмично забавяне правителството най-после прие поправките в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Интересното е обаче, че одобрените текстове вече не са актуални. Както в. БАНКЕРЪ писа нееднократно, промените са насочени към защитата на миноритарните акционери, като усъвършенстват правилата за разкриване на информация и увеличаване на капитала. Работната група, която формулира поправките, продължава дейността си и само през последните една-две седмици направи някои съществени промени, които не са отразени в приетия от Министерския съвет документ. Дискусията по други текстове продължава, така че все още не е ясно какво точно ще бъде прието.Като най-интересен се очертава спорът дали да се дадат по-широки възможности на малките дружества да свалят книжата си от борсова търговия. Това ще става в случаите, когато акционерите в тях са под 500, и стойността на активите на предприятието, според последния му заверен счетоводен баланс, е по-малка от 1 млн. лева. Дискутира се и въвеждането на временно разрешение за отписване от публичност на фирми с под 2000 акционери. Крайната цел на подготвяните промени е на фондовия пазар да останат не повече от 80 компании, които биха привлекли реален инвеститорски интерес. Сега на българската борса са листвани книжата на над 400 предприятия. Опасността според експерти е, че собствениците на някои големи дружества могат да се възползват от вратичките и да напуснат борсата. Премахването на такива вратички ще бъде предмет на дискусиите до окончателното приемане на промените в парламента. И през следващата седмица ще се водят спорове за текстовете, засягащи търговите предложения. Вече е ясно, че задължени да отправят оферти за изкупуване на малцинствените дялове надхвърлят 50 или 67% от капитала. Възможно е това изискване да се въведе и за онези, които владеят 90% от дадено дружество. Сега ако собственик на дадено предприятие притежава над девет десети от капитала му, той може, но не е задължен, да отправи търгово предложение с цел да отпише дружеството от регистъра на публичните емитенти (да свали акциите му от борсова търговия). Законодателите въвеждат и възможност инвеститор, който иска да придобие над една трета от книжата, да публикува оферта към акционерите. В този случай той вероятно няма да бъде задължен да чака Държавната комисия по ценните книжа да одобри предложената от него цена. Продължават и споровете за и против увеличаването на правомощията на общото събрание на публичните дружества (чл. 114 от закона). То трябва да разрешава с мнозинство от 75% сключването на сделки за над 33% от активите на предприятието, а когато страни по договора са свързани лица - за над 10% от активите. В първоначалния вариант на проекта ставаше въпрос само за единични сделки, което даваше правото на мажоритарния собственик да сключи няколко поредни контракта, без да се допита до останалите акционери. Последните поправки в закона гласят, че мениджмънтът на дружествата не може да извършва множество сделки в рамките на една година съответно за 33 и за 10% от активите без съгласието на общото събрание. От това изискване се освобождават само банковите кредити и заемите, предоставени от холдинг на негово дъщерно публично дружество, ако той е при добри условия. Още ще се обсъжда и евентуалното намаляване на процента от активите, при чиято продажба се иска разрешение от общото събрание, когато сделките са между свързани лица. Възможно е той да спадне дори до 2% от активите, колкото е в Русия. Има вероятност да се стигне и до още по-плътна защита на миноритарните акционери - тези, които гласуват против сделка за продажба или отдаване под наем на значителна част от имуществото на дружеството, ще могат да поискат обратно изкупуване на книжата си по реалната им цена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във