Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ СЛЯЗОХА ОТ СТОКОВИТЕ БОРСИ

В решението на Народното събрание да отмени сделките, сключвани по смисъла на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на стоковите борси в страната, има логика, коментират търговци. Част от тези сделки наистина бяха разигравани в полза на определен участник и на практика не решаваха проблемите, възникващи при ведомствените търгове по ЗОП. Отдавна се говори за многобройните нарушения при тях, за предварително определените победители, които комисионите към отделните ведомства само узаконяват, за сериозните комисиони и т.н. Единствените разлики между двата начина за доставка по ЗОП досега бяха във възможността да се спре вече взето решение, както и в сроковете за изпълнение на поръчката. При ведомствените конкурси има предвидена съдебна процедура за оспорване, докато на стоковите борси за такава цел се използва борсовият арбитраж. Освен това сроковете при конкурсите бяха минимум 35-40 дни, а на борсата поръчка можеше да се изтъргува и за една седмица. Впрочем точно по този начин бяха реализирани отделни спешни доставки. Промяната в Закона за обществените поръчки ще ликвидира борсовата търговия в страната, пък е мнението на борсови експерти. Ще се върне положението отпреди две години, когато сключването на сделка на борсите бе рядкост, а оборотите им бяха символични. Търговците отново ще се върнат към изпитаните средства и начини за печелене на поръчки по ЗОП, а на борсата ще останат единствено търговете за зърно и продажбата на стоки по правителствени програми. Но дори и те могат да отпаднат. През миналата седмица шефът на Държавния резерв бе освободен от правителството с мотива, че не е осигурил вноса на 100 хил. тона зърно след продажбата на първите деблокирани количества. Дотогава от резерва твърдяха, че има договорена доставка на мека пшеница на стойност 130 щ. долара за тон и че сделката за нея е сключена на Пловдивската стокова борса. Оказа се обаче, че такова нещо няма, а и не би могло да има при конюнктурата на световните пазари. И макар че борсите нямат вина за заблудата, съдбата на търговията с държавно жито на тях е под въпрос. (Слаба утеха е, че оферти по ЗАП и занапред ще се търгуват на публичния стоков пазар, но само ако три последователни търга не са довели до изпълнение на поръчката или ако са постъпили по-малко от изискваните по закон три предложения.)Изборът на времето за спирането на търговията по ЗОП на стоковите борси не е направен случайно и основната цел не е ограничаването на далаверите, подчертават брокери. В средата на декември повечето от държавните структури имат свободни средства, които можеха да реализират до края на 2003-а само на борсите. С отпадането на този вариант повечето от тези пари сега ще останат неизползвани и ще се върнат в хазната. Просто защото време за обявяване и приключване на конкурси по стандартния начин няма - необходими са минимум 35-40 дни. Така до известна степен ще бъде решен и въпросът с недостигащите 70 млн. лв. в бюджета за 2004 година. Същевременно обаче възникват и ред други въпроси. Като например защо икономиката ни е призната за пазарна, а нямаме развита борсова стокова търговия? Необходим ли ни е изобщо публичен стоков пазар, или ще я караме така и след приемането ни в Европейския съюз? Каква е вината за сегашната ситуация на правителството, което не прави нищо за приемането на нов Закон за стоковите борси, при условие че старият вече не работи? Може ли днес някой да каже кой контролира борсите у нас, след като мандатът на Държавната комисия по стокови борси и тържища изтече през май 2002 година?

Facebook logo
Бъдете с нас и във