Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ОБЕДИНЕНИЕ, НО НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА

Георги Драйчев, изпълнителен директор на БФБ-София, пред в. БАНКЕРЪГ-н Драйчев, напоследък в публичното пространство се дискутира създаването на обединение на регионалните борси. Има ли вече конкретни стъпки в тази насока?- На този етап БФБ-София е направила всичко по силите си, за да изгради добри връзки и взаимоотношения с други борси и институции. Членове сме на Федерацията на евро-азиатските фондови борси (FEAS), имаме подписани меморандуми за съвместна дейност с няколко фондови тържища, между които са Македонската, Инстанбулската и Московската междубанкова валутна борса. Предстои подписването на подобен меморандум и с Виенската фондова борса. През седмицата у нас пристигнаха двама представители на OMНEX (обединението на скандинавските борси), към което неотдавна се присъединиха Литва и Естония. През тази година ние пък посетихме Лисабонската фондова борса, която е най-новия член на Euronext (холдингова компания, която оперира чрез локални фондови борси). С Атинската фондова борса сме в отлични отношения и водим разговори за регионално консолидиране. Какъв модел на консолидация сте обсъждали?- Съществуват различни модели. Базата, на която става подобно коопериране е синхронизирането на правилата на търговия с ценни книжа и на условията за листване на компании на борсата. По този начин се открива възможност едно дружество да бъде качено на няколко национални борси и да бъде търгувано на тях едновременно. Основа за такъв алианс може да бъде и изравняването на търговските платформи, начина на котиране, на въвеждане на поръчки, сключването на сделки, създаването на общи системи за регистрация, клиринг и сетълмент, както и създаването на общи индекси и информационни системи, които да предизвикат по-голям инвеститорски интерес. Това вече са доста конкретни стъпки, които засягат цялата инфраструктура на капиталовия пазар. Все пак в каква насока водите разговорите?- Разговорите вървят по много линии. Срещата с представителите на OMНEX бе опознавателна. Неотдавна бяхме на посещение в Осло, Норвегия по покана на тяхното финансово министерство и се запознахме с Норвежката фондова борса. Дори получихме предложение за изграждане на единна система за надзор на пазара. Скандинавските борси имат една от най-съвършените системи за проследяване на пазарни манипулации и въобще на всякакви действия, които са несъвместими с добрата търговска практика. Как отговорихте на това предложение?- Отказахме се от норвежката съвременна системата за надзор, въпреки че тя би засилила много доверието във БФБ-София, защото трябваше да платиме първоначална такса от 300 хил. евро и годишна такса за поддръжка от 150 хил. евро. Тези суми са твърде големи на фона на това, което генерира българският пазар. Възможно ли еБФБ-София да участва в алианс, който да не е на регионален принцип? - В света на глобалните комуникации географските разстояния нямат съществена роля. Сега например се очертава осъществяването на едно много интересно обединение - на NASDAQ, Московската междубанковата валутна борса (MМВБ) и РТС (московска борса, която ползва бившата търговска система на NASDAQ). То ще позволи свързването на Москва и Ню Йорк обща система за търговия. А ние тук сме на един континент, което значително улеснява нещата. Водили сме неформални разговори с Франкфурт по този въпрос, но бизнесът там е стигнал до такова ниво, че цената на нашето присъединяване би била твърде висока. В регионалната кооперация има смисъл, заради сходните икономически условия, които са обусловени от най-различни фактори: степента на развитие на икономиката, политическата обстановка и други. Кои борси виждате в едно бъдещо регионално обединение?- Възможната кооперация е между нас, Атина и Букурещ и ще обясня защо. Атинската фондова борса географски е най-близка до нас, а и Гърция е член на Европейския съюз. Това е важно предвид предстоящото ни членство в ЕС, което ни задължава да се съобразяваме с европейските директиви във всяко едно отношение. От друга страна в момента в региона няма опит в изграждането на такава структура. Докато в скандинавските страни много успешно изграждат такъв алианс, запазвайки суверенитета и националната индентичност на фондовите борси, които са включени в него. Същевременно осигуряват много по-голямо пазарно пространство, в което имат достъп много повече компании и инвеститори. Доколкото разбирам ще се опитате да следвате скандинавския модел?- Ще се опитаме да изберем най-доброто. Човек не може да бъде винаги напълно сигурен, че взима най-правилното решение. Но когато един модел е работещ и показва, че аналогични на нас държави и борси се присъединяват успешно към такъв алианс и работят без никакви сътресения, това поражда оптимизъм. За голямо съжаление кооперирането с най-голямата фондова борса в региона - Инстанбулската, би било много трудно. Причината е, че както изглежда Турция няма да бъде приета за член на Европейската общност през следващите 10 години. Ние поддържаме много добри отношения с тази борса, но повече от това едва ли може да се очаква, поне докато южната ни съседка не влезе в ЕС. Каква е основната цел на станалите така модерни напоследък борсови обединения?- Всяка борса, всеки пазар търси увеличаване на оборотите и услугите. Ликвидността защитава пазара. На един ликвиден пазар е много по-трудно да се правят манипулации, както и да се влияе изкуствено върху движението на цените. Колкото по-ликвиден е един пазар, колкото по-широк е кръгът от участници в него, толкова е по-безопасен. Тъкмо в това е смисълът на алиансите - да се увеличи броят на участниците, да се повиши ликвидността, пазарът да стане по-достъпен и по-безопасен. Има ли бъдеще БФБ-София извън някакво обединение?- В интерес на истината и на този въпрос не може да се даде еднозначен отговор. Мадридската фондова борса например не участва в никакви алианси и се развива изключително успешно, макар че Испания не е известна като корпоративна държава. От друга страна близката до нея Португалия като член на Euronext има двузначни резултати. От една страна Лисабонската фондова борса се представя изключително добре като член на Euronext. От друга - банките и инвестиционните посредници не са издържали на конкуренцията на много по-мощни структури в обединението и са намалили значително бройката си. В момента членове на Лисабонската борса са едва пет големи банки и 20 брокерски къщи. Освен това търговията, която се извършва в Лисабон е 2% от цялата търговия в Euronext. Според вътрешните правила на този алианс, оборотът, който се извършва на локалната борса определя гласовете в него. Така че португалците не могат да влияят върху процесите на развитие на Euronext и стават зависими от големите играчи в обединението. За нас е много важно да запазим възможността да решаваме съдбата на БФБ-София и в бъдеще. Няма да правим алианси на всяка цена.Според вас как трябва да се приватизират държавните акции в БФБ-София?- Борсата е акционерно дружество и то е частно. Големият държавен дял в него е следствие от желанието на държавата да гарантира на чуждестранните инвеститори, че борсата не е собственост на някоя групировка и е безопасно място. Моето виждане е, че към приватизацията на този дял трябва да се подходи внимателно. БФБ-София е една от най-специализираните институции в страната. Частните инвеститори нямат място в капитала на борсата по простата причина, че по закон тя не разпределя дивиденти и те няма да получат никаква облага. Интерес да закупят акции имат тези, които искат да бъдат членове на БФБ-София, защото те дават право на членство. В приватизацията биха могли да участват и други сродни на нас организации, които биха искали да получат възможност за участие в управлението на борсата, като дадат същото право и на нас. Ако се инициира създаването на регионална кооперация добре би било борсите в нея да си разменят пакети от акции. Това би довело до много по-голяма оперативност. Логиката на приватизацията на този пакет би трябвало да се подчинява на следните принципи: да се търси добра воля между една добра бъдеща кооперация на регионален или на друг принцип, както и да се търсят онези субекти, които ще бъдат заинтересовани от развитието на институцията като пазар. Ограничението от закона за притежаване на не повече от 5% (с изключение на държавата) предпазва борсата от завладяване. Каква е целта на 11-кратното увеличение на капитала, което предстои да гласувате на общото събрание на 17 май?- Ще го направим със собствени средства. Нашия капитал в момента е около 300 хил. лв., докато активите, които притежаваме във вид на допълнителни капиталови резерви са над 3 млн. лева. Това не е ли излишно голям капитал за една борса?- Напротив, за нас е много важно да покажем икономическото си здраве. Една акция на борсата в момента струва 13.60 лв. по балансова стойност, а номиналът й е 1 лев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във