Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НОВИ ДРУЖЕСТВА ПОДАВАТ РЪКА НА КОМПЕНСАТОРКИТЕ

Продават 35% от БТК срещу компенсаторкиПравителството реши 35% от капитала на БТК да се продава срещу компенсаторни инструменти. В четвъртък (25 ноември) то одобри нов списък за продажба на предприятия срещу непарични платежни средства. С уговорката, че той не е окончателен. В него към досегашните 1281 дружества са прибавени още 61. Делът от БТК ще бъде предложен в два пакета - първо 20-те процента, включени в т. нар. пул Мечта в края на 2002 г. плюс още 15 процента. Правителството одобри идеята въпреки резервите на финансовия министър Милен Велчев. Предложението направи неговият колега Николай Василев. Благодарение на него цената на компенсаторките стигна невижданите 66% от номинала от един лев. Според експерти ако стойността им достигне до 75 на сто, 35% от БТК ще струва около 500 млн. лева. Според брокера на Елана Красимир Атанасов наддаването за пакета ще започне от цената, дадена за мажоритарния дял плюс 20-30% премия. Вива Венчърс купи 65% от телекомуникационната компания за сумата от 280 млн. евро (цената от 230 млн. евро плюс 50 млн. евро за увеличение на капитала на БТК ), което означава, че стойността на 35% е около 300 млн. лв. без премията. В списъка на предприятията, които ще се продават срещу непарични платежни средства присъстват и миноритарни пакети от други атрактивни дружества като ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе, Арсенал, Тератон и ВМЗ - Сопот, както и мажоритарен дял от мини Бобов дол. Осъвремененият списък дойде като подранил коледен подарък за собствениците на компенсаторки, за които 20-те% на БТК и 30-те% от Параходство Български морски флот бяха единствената надежда да бъдат реално обезщетени. Министерският съвет обаче се оказа щедър и изборът е дори по-голям. В момента размерът на компенсаторните инструменти е малко над 1 млрд. лева. Те могат да се използват в приватизацията, както и за закупуване на земеделска земя. До момента са проведени 255 общински, 20 областни и 13 национални търгове за продажба на земи, в които са били реализирани поименни компенсационни бонове на обща стойност от близо 24.4 млн. лева. Преди време Съюзът на работодателите в България предложи компенсаторките да се използват и за изплащане на данъчни задължения. Идеята предизвика дискусии в публичното пространство, като определено не спечели много привърженици.Междувременно стана ясно, че пенсионноосигурителните дружества не могат да инвестират своите активи в компенсаторни инструменти. Това се посочва в указания на Комисията за финансов надзор, влезли в сила в сряда (24 ноември). Според тях компенсаторките не са ценни книжа по смисъла на чл. 176 от Кодекса за социално осигуряване. Това са инструменти със силно рисков характер и комисията, като регулаторен орган не може да позволи средствата на осигурените лица да бъдат вложени в тях, обясни Стоименов. Въпреки че представляват задължение на държавата, те не са ценни книжа, издадени или гарантирани от нея според Закона за държавния дълг. Компенсаторните инструменти не са емитирани според условията на този закон, не подлежат на обратно изкупуване, а също така не съществува гаранция, че техните притежатели ще получат нещо срещу тях, т.е. че ще бъдат обезщетени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във