Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НОВА ГОДИНА - НОВ РЕЙТИНГ

Множество факти подсказват, че изминалата 2003 г. ще бъде по-добрата година в сравнение с изминалите. Както по отношение на по-добрата ликвидност на банковата система при осъществяване на междубанковите разплащания, така и при поддържането на минималните задължителни резерви. Вълшебното лекарство, което подейства така благотворно на банковата ни система, се казва RINGS (Realtime Interbank Gross Settlement Sistem). Това е системата, внедрена от Българска народна банка за осъществяване на междубанкови разплащания в реално време.На 2 юни 2003 г., както е известно, страната ни се сдоби със собствена разплащателна система, позволяваща скорошната й интеграция с тази на европейската общност. Така да се каже, банковата ни система вече е с единия крак в Европа. Какви бяха плюсовете от въвеждането й? За юридическите и физическите лица тя дава възможност за преводи в реално време в български левове, независимо коя е банката и кое - населеното място, от което се нарежда плащането и до който клон на банка на територията на страната е адресирано то. В същото време системата позволи на банките с много по-малко налични средства по сметки при Централната банка да поддържат отлична левова ликвидност и по този начин да се съсредоточат върху по-доброто управление на левовите авоари на банката. Непосредствено преди въвеждането на RINGS управителят на БНБ даде възможност на търговските банки да превеждат с вальор същия работен ден от свои сметки в чужбина евро по сметките си в Централната банка, след което те могат да й ги продават срещу левове. Това на практика позволява на търговските банки за броени часове да конвертират евроавоарите си, държани при първокласни чуждестранни банки в български левове. Така левовата ликвидност в банковата система вече е привързана към ликвидността на банките ни в евро. При наличието на такъв механизъм вече не сме, а и едва ли ще бъдем свидетели на лихвени проценти по депозитни сделки на междубанков паричен пазар от порядъка на над 50 на сто на годишна база, на каквито бяхме свидетели през предишната година. Сега на практика цената на левовия ресурс се равнява по цената на ресурса на щатския долар и на еврото на международните парични пазари, а те за момента са съответно 1% и 2% на годишна база. Изминалата календарна 2003 г. беше добра и за пазара на държавни ценни книжа. Търсенето на вътрешен държавен дълг стана все по-масово след добрите новини от световните рейтингови агенции. На 22 май 2003 г. SP повиши дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна валута на ВВ+. Той е неинвестиционен рейтинг, но е на една ръка разстояние от ВВВ-, който вече е инвестиционен рейтинг и има основания да се смята, че страната ни ще го заслужи още в началото на следващата година. България вече има такъв кредитен рейтинг - той й бе присъден от Japan Credit Rating Agency. На 2 юли 2003 г. японската агенция определи дългосрочната ни перспектива в чуждестранна валута като положителна, а рейтинга на страната - като инвестиционен ВВВ-.Другите световноизвестни рейтингови агенции Moody's и Fitch също завишиха оценките си за страната ни. Засега обаче те все още са в неинвестиционната зона, макар и в горната й част. Това обаче подсказва, че в най-скоро можем да очакваме присъждане на инвестиционен рейтинг и от тях. В номинално изражение вътрешният ни дълг отбелязва леко нарастване от 2.112 млн. лв. в края на 2002 г. до 2.194 млн. лв. в края на октомври. Стойността на ключовия макроикономически показател: съотношението на дълга към размера на БВП в края на октомври вече е понижен благоприятно - до 48.6% срещу 56% в края на декември 2002 година.Средната продължителност на емисиите в обращение се е повишила от 53 месеца в края на миналата година до 68 месеца сега. За сметка на нея достиганата доходност на продаваните държавни ценни книжа на първичен пазар трайно се понижи към края на настоящата година в сравнение със стойността на показателя в края на 2002 година. Така например доходът на тригодишните се понижи от 5.68 до 5.1 процента. При петгодишните понижаването е от 6.62 на 4.88 процента. При седем- и десетгодишните за дванайсет месеца доходността е спаднала съответно от 7.17 на 5.65% и от 8.45 на 6.06 процента. През следващата 2004 г. ликвидността в системата ще продължава да се управлява добре благодарение на изброените вече положителни решения.Пазарът на държавни ценни книжа, емитирани в левове, ще остане сравнително неликвиден предвид на малкото падежи и на ограничения брой емисии, които са планирани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във