Банкеръ Daily

Пари и пазари

Нов фаворит за "скъсяване" на долара

Ръстът на котировките, който  направи йената най-печелившата сред валутите на развитите пазари през първите два месеца на 2018-а, ще продължи.  Причината е, че спекулантите предпочитат японската парична единица пред еврото, за да залагат срещу зелените пари, отбелязват анализатори. След като 2017-а бе най-силната за единната европейска валута,  сега японските пари постепенно се наместват под светлината на прожекторите. От началото на януари еврото е поскъпнало с 3.4%, а йената - с 5.8 процента.

Японската валута изскочи нагоре - до 105.55 йени за един щ. долар на 16 февруари (най-високата цена от ноември 2016-а) в условията на интензивно търсене на сигурни активи заради погрома над световните фондови борси. Оттогава тя  започна постепенно да отслабва и в късната следобедна търговия на 20 февруари обменният курс бе 107.53 йени за 1 щ. долар.

Спекулантите обаче не са разтревожени от временния доларов ръст и продължават да залагат на поскъпване на йената поне до 105 за един долар. Техническите анализатори пък се позовават на някои дългосрочни криви, предполагащи низходящ тренд на щатската към японската валута до 100 йени за един долар. Както и на солидната ценова база от 1300 щ. долара за тройунция на златото, която предполага по-нататъшно поскъпване на скъпоценния метал поне до 1375 щ. долара. Просто защото златото е с най-силната обратна зависимост (минус 0.62-0.64 пункта) с обменния курс долар/йена.

Междувременно, въпреки че японската валута поскъпна с 3.7% само през последните две седмици, финансовият министър на източната страна  каза, че ръстът не е чак толкова рязък, та  да изисква интервенции. Доларовият индекс на агенция "Блумбърг" пък се колебае в близост до най-ниските си равнища от декември 2014-а насам, след като загуби почти 10% през 2017-а и нови над 3% през 2018-а под натиска на тлеещото търговско напрежение между Щатите и останалия свят и на опасенията за американските дефицити.

Преоценка на доларовите си прогнози направи в началото на седмицата и стратегът на "Моргън Стенли" - Ханс Редекер. Той вече очаква 1.25 щ. долара за едно евро и 105 йени за един щ. долар през първото тримесечие на 2018-а, 1.22 долара за евро и 110 йени за долар през второто тримесечие, 1.27 долара за евро и 104 йени за долар през третото тримесечие и 1.30 долара за евро и 101 йени за долар в края на годината.

Ключовото основание на "Моргън Стенли" за по-ниските доларови прогнози е намаляващата нужда от доларово финансиране заради растящия апетит за рискови активи. Или, както пояснява Редекер -  зелените пари са световна резервна валута, а щатският капиталов пазар е добре снабден и високо ликвиден. Това предпоставя, че доларът трябва да се търгува в обратна посока на капиталовото потребление, което пък е функция на риска. Търсенето на капитал в световен мащаб расте заради интензивното потребление, включително и на домакинствата, както и заради по-експанзивната фискална политика. Очаква се тази възходяща тенденция да продължи. В резултат на това ще продължи и активното търсене на капитал и дори то да не се засили, ще доведе до по-нататъшна слабост на долара.

Дефицитите "близнаци"  също  са сериозно опасение за тревога. Щатският бюджетен недостиг се очаква да достигне равнища, присъщи по-скоро  на военно време и за периоди на рецесии заради орязването на данъците и плановете за правителствените разходи. Избуяващият фискален дефицит в условията на силен икономически подем води по правило до по-силно вътрешно потребление, респ. до по-нисък дял на спестяванията, което увеличава и дефицита по текущата сметката. С други думи, 

до по-високо потребление на световни капитали, евентуално  - до по-слаб долар.

Не липсват и анализатори, които очакват подем на зелените пари през тази година. Един от тях е Улрих Лойхтман от Комерцбанк. Той отбелязва, че драматично нарасналият спектър на щатския протекционизъм при администрацията на Доналд Тръмп е стимулиращ за долара, защото основният  ефект е да направи произведените у дома стоки по-скъпи. По-високата инфлация, от своя страна, означава по-високи лихви, които също  подкрепят  националната валута. Лойхтман обаче признава, че щатската фискална политика, която помпа дефицитите, произтичащи от данъчните намаления и от по-високите разходи, усложнява ситуацията, защото по правило влияе негативно на долара. Но пък й трябва време, за да натисне долара и в исторически план подемът винаги е предшествал низходящото движение. Лойхтман не изключва този път всичко да е различно заради сегашната "уникално тъпа" фискална политика на Щатите - фискални стимули в условията на мощен икономически растеж и много силен пазар на труда. Както и на спотаеното желание на Вашингтон за по-слаб долар. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във