Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НИСКАТА ИНФЛАЦИЯ ЗАДАВИ ДОЛАРА

Щатската валута продължи да поевтинява и през тази седмица премина в диапазона на търговия от 1.24-1.25 щ. долара за евро. Ниската инфлация в САЩ и по-малкият ръст на БВП на страната през второто тримесечие на годината убиха надеждите на инвеститорите, че Федералният резерв ще продължи да увеличава по-чевръсто основните лихви. Публикуваният в средата на седмицата отчет на правителството сочи, че БВП на най-мощното стопанство в света е нараснал с 3.3% през периода април-юни спрямо същите месеци на 2003 г. срещу 4.5-процентен ръст през първото тримесечие. Икономическият растеж на страната е най-слабият от една година насам, защото рекордно високите цени на суровия петрол потискат индивидуалното потребление. Базовият ценови индекс на разходите на щатските домакинства - предпочитаната от Федералния резерв мярка за инфлация, се е повишил с 1.7% на годишна база през второто тримесечие срещу 2.1% през първото. Тази стойност се вписва точно в диапазона на прогнозите на щатската централна банка (1.5 до 2 процента). Редица икономисти, включително и управителят на Федералния резерв Алън Грийнспън, смятат, че икономическата експанзия на страната е набрала скорост през периода юли-септември. Заключението си те мотивират с увеличените бизнес инвестиции и с по-високите продажби на дребно. Инфлацията в САЩ обаче се е запазила ниска и през август, а индивидуалното потребление през същия месец не е претърпяло никакъв ръст спрямо юлската си стойност. Персоналните доходи са се увеличили с 0.4%, а ценовият индекс на разходите на индивидуалните потребители - с 1.4% годишно. Тези данни вероятно ще отложат за известно време по-нататъшните увеличения на основните лихви в страната. И тъй като по-голямата част от недостига по текущата сметка на САЩ се финансира от правителствени облигации, ефектът от лихвените повишения е по-голям от обикновено, обясняват специалисти. През второто тримесечие дефицитът по текущата сметка достигна рекордните 166.2 млрд. щ. долара срещу 147.2 млрд. през първото тримесечие. Еврозоната също отчита понижение на инфлацията през септември, защото линеещото индивидуално потребление не позволява на компаниите да прехвърлят по-високите цени на нефта върху клиентите си. Потребителските цени са се увеличили с 2.2% спрямо септември 2003 година. Трябва да се има предвид обаче, че състоянието на индивидуалното потребление е различно в 12-те държави от общността. Във Франция и Испания то е по-мощно и стимулира растежа, докато в Германия и Италия буксува. Всъщност Германия отново разочарова леко инвеститорите - индексът на доверие на германския бизнес през септември е спаднал за пореден месец. Базираният в Мюнхен институт IFO, който изчислява показателя, оповести на 27 септември, че той се е понижил от 95.3 през август на 95.2 през септември. Макар че спадът е минимален, той поражда опасения за силата на най-голямото европейско стопанство. Състоянието на инфлацията в еврозоната засега осигурява необходимия комфорт на Европейската централна банка. Нейният управител Жан-Клод Трише огласи на 24 септември убеждението си, че през идната година тя ще падне под препоръчания от ЕЦБ годишен таван от 2 процента. Японската йена поскъпна след появата на новината, че индустриалният продукт на страната през август се е увеличил с 0.3% спрямо юли. Това е първото повишение на показателя от май насам, което вдъхва надежди, макар че е по-ниско от прогнозирания 0.5-процентен ръст. В същия момент обаче августовските продажби на дребно са намалели с 1.8 процента. Наред с високите цени на нефта това буди известни опасения за темпа на стопанския растеж в Япония. МВФ предупреди, че високите цени на суровия петрол ще ограничат икономическия растеж в световен мащаб. Все пак експертите на световната финансова институция обръщат внимание, че сегашните цени на горивото, коригирани с инфлацията, са доста по-ниски от шоковите стойности през 70-те години на ХХ век, а централните банки са постигнали доста по-добра антиинфлационна политика. МВФ очаква 5% ръст на световния БВП през тази и 4.3% през идната година. Тъй като рискът от инфлация е доста скромен в повечето големи стопанства, експертите на Фонда предупреждават централните банки да следят за вторични ефекти от ръста на цените на петрола и на заплатите. МВФ прогнозира 4.3% икономически растеж в САЩ през тази и 3.5% през идната година. Дефицитът по текущата сметка на страната през 2004-а ще набъбне на 5.4% от БВП (през 2003 г. той бе малко под 5% от БВП). Очакванията на Фонда за Япония пък са за 4.4% ръст на БВП през тази година. У нас междубанковият валутен пазар бе много активен. Общата стойност на изтъргуваната през седмицата валута надхвърли един милион евро, като среднодневният оборот бе 210.6 млн. евро (412 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 11% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във