Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НЯКОИ РАЗПРОСТРАНЕНИ ЗАБЛУДИ ЗА ОДИТА

Създадената през 1991 г. Асоциация на дипломираните експерт-счетоводители, по-късно (1996 г.) преименувана на Институт на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), работи за утвърждаването на одиторската професия. Към момента ИДЕС е член на Международната федерация на счетоводителите (IFAC), на сдружението Партньорство за развитие на счетоводството в страните от Югоизточна Европа (SEPAD), кандидат-член на Федерацията на европейските експерт-счетоводители (FEE) и кандидат-член на Международната федерация на експерт-счетоводителите франкофони (FIDEF). Благодарение на тази професионална организация имаме превод на Международните счетоводни стандарти (МСС) и се подготвя преводът на Международните стандарти за одит (МСО). Институтът участва в законодателната дейност на страната. Създаде се нова сграда с учебни зали и кабинети за работата на съветите - по професионална етика, по контрол на качеството, по подготовка на кадрите, Дисциплинарен съвет и т.н. Организират се конференции, курсове за поддържане на квалификацията на одиторите и повишаване на квалификацията на кандидат-одитори, счетоводители и ред още неща. Бедата е там, че тази дейност не се популяризира добре и затова голяма част от обществото и до днес не знае какво е това експерт-счетоводител (одитор) и каква е неговата роля в обществото. А тя е отговорна, защото:1. На изразеното от него становище се доверяват собственици, инвеститори, кредитори, търговски партньори, служители и др. при вземане на управленски решения;2. Той трябва да познава бизнеса на своите клиенти в детайли и специфичната нормативна уредба, регулираща тази дейност, а в случаите, когато трябва да се произнесе за неща, които не са от неговата компетентност, следва да привлече необходимите специалисти;3. Съветите и препоръките, които одиторът дава на ръководството на дружеството, трябва да са професионални и да водят до положителен ефект;4. Да дава прогноза за бъдещото развитие на своя клиент, т.е. да изрази становище за действащо предприятие;5. Винаги да дава повече от това, което получава.Корпоративните скандали, които разтърсиха САЩ напоследък, поставиха на дневен ред въпроса за етиката на счетоводители и одитори. Но мениджърите, собствениците на предприятия, данъчната администрация и обществото като цяло трябва да знаят, че одиторското мнение не гарантира точност на финансовите отчети. То изразява становище по отношение на вярното и честно представяне във всички съществени аспекти на имущественото и финансовото състояние на дружеството в тези отчети. Това са две различни неща. Одиторското мнение се основава на редица техники и процедури - анализи, проверки по същество, потвърждения, заявени намерения на ръководството, свързани с бизнеса на компанията, събития след датата на финансовите отчети и т.н. Особено важно е определянето на нивото на същественост за едно предприятие, т.е. за всяка операция и сметка трябва да се определи каква сума ще бъде съществена и евентуалното й погрешно представяне може да изкриви финансовия отчет.Одитът не е само заверкаОдиторът трябва да изрази своето мнение не по-рано от датата на приемане на финансовия отчет от ръководството на дружеството и не по-късно от датата на публикуването му. Това явно не се знае от много хора, вкл. и от някои данъчни специалисти, които искат с подаването на финансовите отчети същите да бъдат заверени. Договорът за одит следва да бъде подновен веднага, така че одиторът да има основание текущо да преглежда документацията и тогава няма пречки становището да бъде изразено до 31 март на следващата година. Масова практика е обаче предприятията да сключват договорите с одиторите от септември нататък, че дори и през януари - февруари. Това създава допълнително напрежение в работата на счетоводителите, които се раздвояват между годишното приключване и съставяне на справки за одитора, за ръководството, а в някои случаи и за данъчни органи, дошли на проверка. Това определено може да се избегне при навреме подновен договор. Тогава одиторът освен с регулярните проверки, които прави, може да бъде в помощ на счетоводителя с консултации, от което интерес имат и двете страни. Не са редки случаите в сравнително големи дружества да работят по един-двама счетоводители, които не смогват да се справят с обработването на документите, а какво остава да следят всички промени в нормативната база. А собствениците изискват от тях да съвместяват едва ли не главни счетоводители, одитори и юристи. В този случай одиторът се явява консултант, като им поднася наготово информация за всички настъпили промени и двете страни са удовлетворени. Като заклет оптимист се надявам, че ще дойде времето, когато собствениците ще знаят за какво плащат на одиторите. Ако един одитор си е свършил съвестно работата, всички са защитени: ръководството - за своето управление, счетоводителите и одиторите - за своята работа.Искам да взема отношение и по един друг проблем - времето за извършване на одиторската работа и съответното възнаграждение. Изисквания към проверкитеСъгласно МСО всеки одит е уникален сам за себе си, т.е. така както е единствено конкретното одитирано предприятие, така е единствен и одитът на това предприятие. Ако одиторът е за първа година в едно предприятие, той трябва:1. Да се запознае неговия бизнес и условията, в които се развива;2. Да се запознае със специфичната нормативна база (ако има такава), регулираща този вид бизнес;3. Да се запознае с финансовите отчети на предприятието за предходни години, за да проследи тенденцията на развитие на това предприятие, прилагайки аналитични процедури;4. Да се запознае с предходни одиторски доклади (ако има такива), с протоколи от заседанията на ръководството, с актове на данъчната администрация, на осигурителната администрация, на финансовия контрол;5. Да се запознае със счетоводната политика и със системата за вътрешен контрол; ако има такъв - да направи оценка за това, действа ли той и доколко одиторът може да му се довери;6. Да планира работата си, като определи кои са рисковите области и да предвиди повече време за тях;7. Да определи нивото на същественост за всеки клас операции и сметки; по своя преценка може да провери изцяло тези операции и сделки, които са съществени;8. Да проследи и анализира писмата за потвърждение до банки и търговски партньори по отношение на кредити, вземания, задължения, получени и предоставени гаранции, обезпечения и др.;9. Да се увери във физическата наличност на активите (въпрос на преценка е как ще направи това);10. Да направи репрезентативни проверки за осъществени транзакции;11. Да осъществява пряк контакт с ръководството и да го осведомява за констатирани пропуски и нарушения от всякакво естество;12. Да провери настъпили събития след датата на съставянето на финансовия отчет и доколко те могат да бъдат коригиращи по отношение на съставения отчет или ще подлежат само на оповестяване;13. Особено внимателно да провери нестандартни операции, базиращи се на оценка (каквито са например провизиите, съгласно НСС 37), както и оповестяванията към финансовия отчет, направени от дружеството; 14. Всички движения по капиталовите сметки трябва да се проверят изцяло;15. Да документира всички изброени действия и да състави одиторски доклад.Евтиният одит крие рисковеСлед всички тези процедури възниква въпросът: Как ще стигне времето от 35-50 часа (4-6 дни) за един такъв одит на малко предприятие (до 600 хил. лв. приходи, активи до 300 хил. лв. и/или персонал до 30 души), дори и да се ползват сътрудници (в. Кеш, бр. 28)? Та нали техните часове са залегнали в програмата за одит и приемаме, че целият одит се провежда в рамките на договорените часове. Освен това има имуществена и наказателна отговорност, която носи одиторът за погрешно изразено мнение, вкл. и за своите сътрудници (на които е длъжен да плати за свършената работа). Ще ми се да цитирам по памет проф. Боби Барнс, одитор от САЩ: Не мога да си позволя да проституирам за 60 долара на час, при положение че разходите ми са 100 долара. Естествено, у нас нещата не стоят така и ние сме на светлинни години от тези ставки. Но приемам за крайно недопустимо подобен одит да се извърши за 800-1200 лева. Защото одиторското предприятие, като всяко друго предприятие, има своите разходи - за заплати и хонорари, за застраховки, за материали, за поддържане на квалификацията, за наем на офис, за поддръжка на техника, коли и др., за членски внос в ИДЕС и т.н. Възниква въпросът: Колко на брой такива предприятия следва да завери един одитор, за да покрие направените разходи, да не говорим за печалба? Но както казва моят колега Димитър Желязков: няма организация или гилдия, в която всичко и всички да са изрядни. Важното е да бъдем непримирими към действия и постъпки на колеги, които уронват престижа на тази професия. Лично аз не желая да бъда поставяна под общ знаменател с тях. Несправедливо е заради петдесет души да страдат петстотин. И нека да кажем още нещо. От одитора се изисква само ОДИТОРСКИ ДОКЛАД. В него той изразява своето становище по отношение на вярното и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието във всичките му съществени аспекти, базирано на извършения одит и подкрепено с доказателствен материал, намиращ се в одиторското досие на предприятието. Фактът, че одиторът може да направи бележки към финансовия отчет, които изключително се ползват от ръководството, не означава, че одиторът е длъжен да предоставя такива. Изискването на т.нар. разширени доклади от някои институции (банков, застрахователен и осигурителен надзор) не е нищо друго, освен оповестяване на дейността на одитираните дружества, което съгласно НСС и МСС е вменено да се изготвя от дружествата, а не от одиторите. Последните са задължени само да проверят правилността на оповестяването.

Facebook logo
Бъдете с нас и във