Банкеръ Weekly

Пари и пазари

NEWEX СЪБЛАЗНЯВА БЪЛГАРСКИ КОМПАНИИ

Опитите на мениджърите на борсите в Атина и Истанбул да ги превърнат в център на търговията с ценни книжа в региона явно ще останат безуспешни. От началото на ноември започна търговията на ново тържище, чиито основни акционери са борсите във Франкфурт и Виена. Името му е Нова европейска борса (НЮЕКС/NEWEX) и ще работи в австрийската столица. Там се търгуват книжа на компании от Централна и Източна Европа. Новата виенска борса вече подписа споразумение с БФБ-София и отсега се знае, че книжата на едно българско дружество ще се търгуват на НЮЕКС. Брокерите в София смятат, че това ще бъде или Лукойл Нефтохим - Бургас, или Албена.


Новото тържище сключи подобно споразумение и с най-голямата руска борса МИСЕКС (MICEX). На нея се извършват 60% от сделките в Русия. На това тържище са регистрирани 149 компании с капитализация от 38.9 млрд. евро. Дневният му оборот е около 70 млн. евро, а най-голямата регистрирана компания е Обединени енергийни системи (ОЭС).


Създаването на обща платформа за търговия на ценни книжа бе част от Южноевропейската инициатива за сътрудничество, известна повече като План Шифтър. Тя обаче не даде краен резултат. Един от основните проблеми при обсъжданията през миналата година бяха

различните валути

в които са деноминирани ценните книжа, и различните данъци, които се плащат в страните, обхванати от начинанието.


Американската инициатива възбуди най-силно активността на най-голямата балканска борса - тази в Истанбул. През 1995 г. по инициатива на турците се създаде Федерация на евроазиатските фондови борси, в чийто състав бяха учредени две комисии - по регулациите и по технологичните въпроси. Турското предложение тогава бе общата балканска борса да се разположи в безмитната зона на Истанбул. Но след като в края на август тази година новата европейска борса във Виена получи лиценз от австрийските власти, тази идея явно ще остане на заден план.


Първата търговска сесия се проведе на 3 ноември (петък). Основно компаниите, чиито книжа се разменяха на първата сесия, бяха от Чехия, Унгария, Естония, Украйна, Полша и Русия. Търговията започна с 89 емисии, повечето от които са на руски дружества. По-известите имена са на ЛУКойл- Русия, Сургут нефт и газ - Русия, Чески телеком - Чехия, Комерчни банка - Чехия, и Ханзапанка - Естония.


Купувачите бяха инвестиционни банки и фондове от Австрия, Германия и Великобритания. Търговската платформа, която се използва, е XETRA - с нея работи борсата във Франкфурт. Клирингът ще се извършва от Clearstream (джойнтвенчър между Deutsche borse и една от най-големите европейски клирингови институции Cedel), а акциите се котират в евро. На пазара има три сегмента, а достъпът на емитентите до тях става по различни критерии. Всички дружества трябва да изготвят годишните си счетоводни отчети според международните стандарти, да оповестяват финансови резултати всяко тримесечие и да разкриват веднага информация, която е важна за цените на акциите. Компаниите са задължени да предоставят и

календар на корпоративните събития

и да провеждат редовни срещи с финансови аналитици. За да се гарантира ликвидността, емитентите трябва да подсигурят капитализация на свободните за търговия акции от най-малко 20 млн. евро за първия сегмент и 10 млн. евро за втория сегмент. Всяко дружество трябва да има и посредник, който да отговаря за поддържането на ликвидността. Той трябва да дава постоянно индикативни котировки. Проспектите трябва да са на разположение на инвеститорите на немски и английски език.


Основателите на борсата желаят тя да стане ликвиден, прозрачен и качествен пазар за компаниите от Централна и Югоизточна Европа.

Българските публични дружества

в много отношения са далеч от стандартите на развитите капиталови пазари. Малко са тези, които могат да се похвалят, че финансовите им резултати за последните три години са одитирани от някоя от петте признати в света компании. На практика нито едно дружество у нас няма структура за връзки с инвеститорите, камо ли в нея да работят специалисти, говорещи свободно западни езици. Огромното предизвикателство за българските фирми ще бъде предоставянето на информация за корпоративни събития, които оказват влияние на цените на акциите им. Тези новини невинаги са добри, но инвеститорите трябва да ги знаят, за да могат да си съставят ясна представа за цените на акциите. Законът за публичното предлагане на ценни книжа изисква Държавната комисия по ценните книжа да издаде наредба за разкриването на такава информация. Кога ще стане това не е ясно, но е удовлетворително, че поне тези четири-пет дружества, които успеят да пуснат емисиите си във Виена, ще започнат да работят според европейските изисквания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във