Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Несигурността повиши цената на книжата

Петър Драмов,

"УниКредит Булбанк" АД

 

Пазарните участници отново потънаха в колебания и не са сигурни какво ги очаква  утре. Напрежението между САЩ и Северна Корея видимо спадна, но прехвърчащите искри между Тръмп и Путин стават все по-големи. Назрява и латиноамериканска криза, Тръмп обеща да довърши стената с Мексико и се очаква тя да струва на данъкоплатците 1.6 млрд. долара.  А инвеститорите вече  започнаха да страдат от ново заболяване - тръмпофобия .

Не е ясен и изходът от предстоящите парламентарни избори в Германия. Точно един месец преди немците да се упътят към  урните, германският финансов министър пусна бомбата, че смята да преосмисли политиката си по отношение на достъпа на южните страни до европейския спасителен фонд. Това е добра новина за Португалия, Испания и Италия, чиито книжа станаха по-атрактивни. От друга страна обаче, атентатите в Барселона, както и предстоящият референдум за отделяне на Каталуния нагнетяват напрежение. В Италия пък се появи предложение за въвеждане на паралелна валута.

Допълнително напрежение на пазарите  внасяше и очакването на  срещата на централните банкери на симпозиума в Джаксън Хол, щата Уайоминг, в петък. Търговците внимават дали ще се потвърдят предположенията, че Джанет Йелън няма да прибързва с поредно, трето за тази година, вдигане на лихвите предвид хилавото представяне на инфлационните процеси в САЩ, и дали Марио Драги ще преповтори мантрата ЕЦБ да бъде все така търпелива, постоянна и благоразумна.

Геополитическата несигурност даде достатъчно основание на дилърите да предпочетат държавните ценни книжа пред корпоративните. Ето защо цената на 10-годишните щатски ДЦК се повиши със 70 цента, а борсовият индекс Dawn Jones Industrial Average се понижи със 170 пункта в рамките на една седмица.

Кредитният рейтинг на Гърция се подобри и от "ССС" вече е "В-", а  книжата й вече се третират не като носещи значителен риск от фалит, а като силно спекулативни. Това определено е добра новина и за българските  държавни облигационни емисии, които са в групата на книжата със среден инвестиционен рейтинг, който е две нива по-добър.

Засиленото търсене на нашите еврооблигационни емисии продължи и през тази седмица. Цената на книжата ни с падеж след 18 години се повиши с 50 евроцента, а доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с 4 базисни точки - до 2.68% на годишна база. Емисиите ни с падежи след 11 и 10 години поскъпнаха съответно с по 15 и 20 евроцента, а доходността им се понижи с 2 базисни пункта до 1.81 и 1.62% годишно. Най-търсени се оказаха книжата ни с падеж след 7 години. Тяхната стойност се увеличи с 40 евроцента, а доходността им се срина със 7 базисни пункта - до 1.00% на годишна база. Цената и на най-краткосрочните ни емисии - с падежи след 6 и 5 години, също се увеличи, но с по-скромните 10 и 3 евроцента. За поредна седмица доходността на българските  еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, чупи рекорд. В момента те се търгуват при най-ниската си доходност, откакто са пуснати в обращение.

Ликвидността в банковата ни система продължава да е свръхвисока. Една от алтернативите за инвестирането на тези средства е именно в държавни ценни книжа. Очаквам Министерството на финансите да отчете близо 2.3 милиарда излишък по изпълнението на бюджетната рамка за първите осем месеца на годината. Това означава, че няма да има нужда от допълнително финансиране, т. е. от продажба на държавни ценни книжа. Така, от една страна, имаме силно търсене, но, от друга - никакво предлагане. Резултатът е, че цената на книжата отлита в небесата.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във