Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Несигурността потопи пазарите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Амбициите на американския президент  да опази статута на САЩ като  безапелационно най-великата икономическа сила изправят световния бизнес на нокти, въпреки че последиците от една такава война ще са катастрофални и за самата щатска икономика. Инвеститорите са в неведение за  следващите ходове на Тръмп и напрежението на пазарите се увеличава. В  резултат  търсенето на по-сигурните, но по-малко доходни държавни ценни книжа се увеличава за сметка на по-несигурните вложения в корпоративни книжа. Витаещата несигурност потопи пазарите, стопявайки доходността на държавните ценни книжа и понижавайки цената на корпоративните книжа. 

Разногласията в ОПЕК по въпроса дали да се увеличи добивът на нефт съответно тласка нагоре  цената на черното злато. Количеството на либийския износ е  под въпрос заради  разместване на вътрешнополитическите пластове. САЩ пък оказват натиск върху държавите вносителки на петрол да не купуват от Иран. Явно този продукт ще става все по-дефицитен,  в резултат на което цената му се изстреля с 6.6 долара нагоре, надскачайки нивото от 71 долара за барел и устремявайки се към 72.8 долара, най-високото му ценово равнище от началото на годината.

По-високите цени на горивата увеличават разходите на производителите, ограничават  печалбите им и допринасят за понижаване на цената на акциите им. Ето защо световните фондови индекси се оцветиха в червено. Цените на корпоративните книжа, търгувани на Хонконгската борса отстъпиха с 4.5%, на немската - с 3.5%, на щатската - с 1.7%, и на японската - с 1.3%, в рамките на последната една седмица.  

Фед със сигурност ще вдигне основната лихва в САЩ  с нови 25 базисни точки през септември. Това би било достатъчно условие за понижаване на цената на щатските държавни десетгодишни облигационни емисии и покачване на носената от тях доходност, но ако има  нормални пазарни условия и сигурна и предвидима международна обстановка. Сегашната не е такава и затова цената им се повиши с 90 цента за последната седмица, а доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, продължи да потъва. Тя олекна с 9 базисни точки и вече е под 2.85% на годишна база, на каквото ниво  бе  в края на май. Потопи се доходността и на немските книжа с 5.5 базисни точки. Доходността на десетгодишните облигационни емисии на Чехия, Полша, Румъния, Унгария и Русия също се потопи с по от 3 до 30 базисни точки.  

Търговията с българските  еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, беше вяла през изминалата седмица. Липсата на активни продавачи и купувачи задържа оборотите близко до нулата, а цените останаха без промяна спрямо предишната седмица. Най -дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. продължава да се котира при 2.64 процента. Емисиите ни с падеж 2028-а и 2027 г. продължават да са на равнища  съответно 1.60% годишно и 1.39% на годишна база. Възвръщаемостта от инвестицията в по-краткосрочните ни облигации с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г. също е без съществена промяна.

Все още и една солидна сума от 14 млрд. лв. стои обездвижена, а  в момента и напълно излишна за банковата ни система  и носи само разходи, защото е по сметки както при Българската народна банка, така и при първокласни чуждестранни банки, но при отрицателни лихвени проценти. Тази сума тежи и на доходността най-вече на държавните ни ценни книжа, търгувани на вътрешния  междубанков вторичен пазар. Доходността на деветгодишните ни облигации продължава да се потапя и вече е 0.93% на годишна база срещу 1.05% месец по-рано. Котировките на по-краткосрочните ни книжа също се понижават.

Facebook logo
Бъдете с нас и във