Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Несигурността на пазарите продължава да тлее

Петър Драмов

"УниКредитБулбанк" АД

 

Настроенията на пазарните участници останаха подвластни на усещането за несигурност в развитието на световните пазари и на световната икономика като цяло, особено след последните по-слаби от очакваното статистически данни.

Фед официално обяви дългоочакваната пауза на вдигане на основната лихва, за каквато пазарите отдавна алармираха. За пореден девети и последен път тя бе вдигната в края на миналата година до диапазона 2.25-2.50%, стартирайки от 0.00-0.25% в края на 2015-а. Вече все по-упорито се говори, че централната банка на САЩ би трябвало да се замисли и за евентуално понижаване на лихвата, което би било напълно в унисон със състоянието на световните икономически процеси. Неслучайно МВФ за пореден път понижи прогнозата си за темпа на ръст на световния БВП.

Колкото до Европейската централна банка, тя си има сериозни грижи с баланса на ликвидността при банките на еврозоната. Три държави осигуряват 70%, или 1.4 трилиона евро от свръхликвидността на европейската банкова система, състояща се от 12 държави. Но пък има и такива, които се нуждаят от свежа ликвидност. Ето защо е необходимо централната банка  чрез монетарната си политика  да балансира интересите така, че да се гарантира устойчиво икономическо развитие на Европа. В този ред на мисли пазарните участници нямат очакване за каквато и да е промяна на паричната политика на Европейската централна банка. И основната лихва от минус 0.45 ще властва още дълго време на Старият континент.

Брексит продължава да тъпче на едно място и всички засегнати вече имат нужда от антидепресанти. Тереза Мей засега сее единствено несигурност и тепърва ще видим къде ще му излезе краят.

Несигурността и загрижеността принудиха пазарните участници да не предприемат каквито и да е рискови начинания и най-вече необмислени инвестиции. На практика водещите световни борсови индекси бяха оставени на спокоен рейд да се клатушкат около равнищата отпреди седмица. Щатският Down Jones Industrial Average, немският DAX както и японският NIKKEI отчетоха нулеви изменения за последните седем дни. Интригата евро/долар също е на стоппауза.

При явната несигурност поскъпват активите, носещи сигурност и най-вече немските и щатските държавни облигационни дългови емисии. Техните десетгодишни ДЦК поскъпнаха съответно с 45 и 15 цента за последните пет работни дни. Поскъпна и златото.

Книжата на държавите от Централна и Източна Европа също попаднаха в полезрението на инвеститорите. Гръцките десетгодишни книжа поскъпнаха най-много - с 1.75 евро, докато руските и полските добавиха по 50 и 30 цента. Минимално поскъпване от само 10 и 5 цента отчетоха румънските и унгарските облигации.

Българската еврооблигационна емисия с падеж 2035-а поскъпна с 10 цента, а тази с падеж 2028-а - с 8 цента. Емисията с падеж 2027 г. не отчете движение на цената, но тези с падеж 2024-а, 2023-а и 2022-ра поевтиняха с от 8 до 5 цента. Доходността на книжата ни, търгувани на международните финансови пазари с остатъчна срочност от съответно 16, 9, 8, 5, 4 и 3 години до падеж, е съответно 2.02, 0.95, 0.76, 0.19, 0.06% и минус 0.09% на годишна база.

Доходността на деноминираните в левове облигации, търгувани на вътрешния пазар, продължава да е под огромен натиск в резултат на водената от Министерството на финансите вече втора поредна година политика да не емитира нови емисии държавни ценни книжа. Най-дългосрочната ни емисия с падеж след осем години вече се търгува с 5 базисни точки по-ниско спрямо седмица по-рано и е 0.45% годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във