Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НЕСИГУРНОСТ ТЕГНЕ НАД РАЗВИВАЩИТЕ СЕ ПАЗАРИ

Увеличението на щатските лихви очевидно е неизбежно, а заедно с това подхранва несигурността на развиващите се пазари, макар че малцина са специалистите, които очакват възходящият лихвен цикъл да предизвика дългова криза там. Повечето анализатори прогнозират, че Федералният резерв ще повиши с 25 базови точки основните лихвени проценти по щатския долар още в края на юни, когато е редовното съвещание на паричния комитет на банката. Опасенията от по-високи лихви в САЩ вече предизвикаха един кръг от продажби на дългови книжа на развиващите се пазари през пролетта, като април беше най-черният месец за този клас активи след юли 2001 година. Облигациите ще регистрират и първото си губещо тримесечие от 2002 г. насам, след като доходността по 10-годишните щатски ДЦК се увеличи с повече от 1% и намали премията, покриваща риска на дълговите инструменти. Те са поевтинели с 5.5% през периода април-юни след седем тримесечия на растящи котировки. Най-драстично през второто тримесечие са се обезценили дълговите книжа на Еквадор, Бразилия и Турция. Деноминираните в щатски долари бразилски облигации с падеж през 2014 г., които са най-масово търгуваните дългови ценни книги на развиващите се пазари, са понижили котировките си с около 7% от 1 април насам, респ. доходността им се е качила от 8.6 на 10.6 процента. През същия период турските облигации са се обезценили средно с 11%, а еквадорските - с 14 процента. Финансовата агенция Блумбърг очаква продажбите на дългове на развиващите се пазари да намалеят от 38 млрд. щ. долара през първото тримесечие на 21 млрд. щ. долара през второто. Русия, която миналата година обяви плановете си да вкара в бюджета си 3 млрд. щ. долара от еврооблигационна емисия, ще изчака до 2005 г., каза финансовият министър Алексей Кудрин в Москва миналата седмица. Мексико и Полша - двама от седемте най-големите емитенти на международни облигации от развиващите се пазари през миналата година, пък не смятат да пускат дългови книжа следващото тримесечие. Повишението на лихвите в САЩ винаги е било придружено с финансови кризи на развиващите се пазари през 80-те и 90-те години на ХХ век. Промяната от 11 на 19% на основния лихвен процент по щатския долар в периода 1980-1981 г. предизвика кредитните кризи в Бразилия, Аржентина, Мексико, Венецуела и Еквадор през 1982-83 година. А мексиканската криза Текила съвпадна с последното рязко покачване на лихвите от Федералния резерв в средата на 90-те години. Анализаторите смятат, че задаващият се цикъл на лихвени повишения в Америка ще е по-умерен заради високите стойности на държавния и на потребителския дълг в страната. Високите дефицити по текущата сметка и в бюджета на САЩ са тревожни и се очаква да окажат натиск върху долара, което ще помогне на правителствата на развиващите се пазари да обслужват външните си задължения. Освен това те като цяло са подобрили фискалните си баланси и са приели по-гъвкава монетарна политика след кризите в Азия, Русия и Аржентина. Посочените положителни промени ще направят по-лесно рефинансирането на дълговете на развиващите се икономики. Според базовия индекс EMBI Global Diversified на щатската банка Джей Пи Моргън (JP Morgan), който следи тези облигации, 41% от теглото му съставляват инструменти с инвестиционен рейтинг, а преди десет години те са били едва 5 процента. Все пак към края на май близо 60% от книжата в индекса са били с по-нисък от инвестиционния рейтинг. Освен това и в момента има държави, тежко обременени с краткосрочни външни задължения - като Турция и Бразилия, двама големи длъжници със спекулативна оценка на дълговите си облигации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във