Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НЕСБЪДНАТИТЕ ЖЕЛАНИЯ НА ФОНДОВАТА БОРСА

Ако българските брокери вярваха в Дядо Коледа, вероятно биха досадили до смърт на стареца с желанията си: Да търгувам с фючърси на българския пазар, да купувам акции на БТК срещу компенсаторки, да видя появата на сини чипове на фондовата борса. Вече доста години тези желания си остават колкото непроменени, толкова и неизпълнени. Но поне с всяка нова Коледа изглеждат малко по-реалистични. Фючърсната търговия си остава мираж, но пък покупката на държавните акции на БТК срещу компенсаторни инструменти трябва да стане факт само след около два месеца, стига черна котка да не мине път на консорциума, който ще ги пласира (в него са ОББ, Булброкърс и българският клон на Национална банка на Гърция). За истински сини чипове на БФБ-София също е трудно да се говори, но е факт, че през 2004 г. бе направено първото първично публично предлагане (IPO), което означава, че компаниите започват да осъзнават ползата от това да се търгуват на фондовата борса. Първото първично публично предлаганеДружеството, което се престраши да направи първото IPO у нас, е Инвестор.БГ. Това стана в горещите летни дни чрез увеличение на капитала му от 280 хил. на 599.7 хил. лева. Инвестор.БГ е високотехнологично дружество, собственик на три ИНТЕРНЕТ-сайта - investor.bg, start.bg и tialoto.com. След тази премиера играчите на фондовата борса станаха свидетели на още едно първично публично предлагане - направи го непознатото до този момент дружество Интерлоджик Имоти. То е част от международната икономическа група Интерлоджик, създадена от Георгиос Стерианопулос. Групата включва дружества в Гърция, Кипър и България и извършва дейност предимно в областта на финансовите услуги, но също и в бизнеса със софтуерни продукти, с недвижими имоти, охранителни системи и услуги. Така че началото, а то обикновено е най-трудната част - вече е положено. Последователи не липсват. Преди месец главният мениджър на БББ Груп Виктор Зарев заяви, че дружеството планира да излезе на фондовата борса през май 2006 година. Впрочем един от основните проблеми на българския капиталов пазар е именно липсата на атрактивни компании, които да заинтересуват повече инвеститори. Точно затова по инициатива на БФБ-София бе изготвена стратегия за развитие на капиталовия пазар до 2007 година. Борсата трябва да привлече перспективни компании на мястото на онези дружества, които бяха влезли принудително в публичния регистър и които вече започнаха да се отписват от него (сториха го цели 14 през изминалите 12 месеца). Тази тенденция ще продължи и догодина. През 2005-а от борсовата търговия ще бъдат извадени две от дружествата, включени в изчисляването на борсовия индекс СОФИКС - Лукойл Нефтохим и Петрол. Компаниите от тютюневия холдинг също могат да ги последват, ако най-сетне бъдат приватизирани (или ликвидирани). Но при това положение, ако не се появят нови добри заместници, фондовата борса ще се доближи до критичния минимум. За радост някои от пренебрегваните досега компании започнаха да печелят доверието на инвеститорите и да предизвикват техния интерес. Сред тях са бившите приватизационни фондове, които направиха истински бум тази година. Акциите им бяха едни от най-печелившите, отбелязаха невиждан досега ръст, и то не само в резултат на спекулации. Потвърждава го и фактът, че за пръв път фондове попаднаха сред номинираните дружества за най-добро корпоративно управление. Някои от тях са в челото на класацията по сключени сделки и автоматично ще си проправят път към новият борсов индекс BG-40, който ще започне да се изчислява от началото на 2005 година. Новият индекс Единственият критерий, по който компаниите ще влизат в BG-40, е именно броят на сключените сделки. В новия индекс, както личи и от наименованието му, ще участват 40 дружества. На всеки шест месеца ще се събира Комисията по индексите към фондовата борса, която ще актуализира списъка на дружествата в него. Базисната стойност на BG-40 ще бъде 100. Методиката на изчислението му е взаимствана от Dow Jones Industrial Average. Взаимните фондовеBG-40 ще бъде пазарен ориентир не само за досегашните играчи на пазара, но и за инвестиционните дружества от отворен тип, които постепенно се пренасочват към БФБ-София. През 2004 г. на борсата се появиха три нови компании от този тип - Адванс Инвест, Капман капитал и КД Пеликан (единственото със 100% чуждестранен капитал). Преди това инвеститорите можеха да избират само между Златен лев, Елана Еврофонд и Ти Би Ай Евробонд, тоест само за година броят на дружествата от този тип се е удвоил. През 2005-а и те на свой ред може да отстъпят място на взаимните фондове, които работят по същата методика, но се създават на договорна основа, а не като юридически лица. Това ще стане след приемането на измененията и допълненията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Никой не се съмнява, че у нас има почва за развитие на подобни фондове. В момента инвестиционните дружества от отворен тип управляват активи поне за 25 млн. лева. Ако към тях се прибавят и управляваните от чуждестранните взаимни фондове, които работят в България, стойността им надвишава 50 млн. лева. Това обаче е едва 0.1% от общите спестявания (около 15 млрд. лева). За сравнение - в страни като Чехия, Полша и Унгария делът на спестяванията, инвестирани във взаимни фондове, е 7 процента. Основната причина България да изостава от другите източноевропейски страни вероятно се крие във факта, че населението не е достатъчно добре запознато с тази възможност за спестяване. РазочарованиетоНай-голямото разочарование за инвеститорите през годината се оказаха компаниите от структурата на Булгартабак Холдинг. Сривът в цените на техните акции като че ли подейства отрезвително на играчите, които бяха забравили, че на фондовия пазар винаги има и рискове. Впрочем именно ситуацията около цигарените фабрики принуди борсата най-после да възприеме европейската традиция за спиране на търговията с книжа, около които се очакват важни новини. Целта е всички участници на пазара да могат да се запознаят с новите обстоятелства около въпросните акции. Търговията с книжата на Булгартабак бе спряна на 1 и 2 юли заради предстоящо важно заседание на надзорния съвет на холдинга (на което бе взето решението за продажбата на четири цигарени фабрики) и още веднъж от 4 до 15 ноември, след като бе обявено, че за пакета от акции на София БТ и Пловдив БТ е подала оферта Бритиш Американ Табако, но българският продавач - АП, ще иска разяснения по нея. Заради други съображения временно бе спирана търговията и с книжата на дружествата Ем Джи Елит Холдинг и Български Бергман. ИзненадатаНай-голямата изненада за тази година се оказаха компенсаторните инструменти, които през септември отпразнуваха двегодишния си престой на фондовата борса. Въпреки че Комисията за финансов надзор не ги призна за ценни книжа, в които могат да инвестират пенсионни фондове и инвестиционни дружества, те се превърнаха в един от хитовете на пазара. Притежателите им ще запомнят годината с цени, за които едва ли преди това са мечтали - 82% от номинала. Тази котировка бе достигнати след новината, че 35% от капитала на БТК ще се продават срещу компенсаторки. Някои експерти вече прогнозират, че цената на тези инструменти може да достигне и дори надхвърли номинала от 1 лев през февруари 2005-а, непосредствено преди предлагането на последните държавни акции от телекома. Масовата приватизация Естествено, трябва да се отдаде дължимото и на публичните търгове, които от началото на 2004 г. Агенцията за приватизация провежда на фондовата борса. Те внесоха оживление най-вече на пазара на инвестиционните бонове. АП реши да улесни провеждането на публичните търгове, използвайки базата на фондовата борса. Първият започна на 6 януари и приключи на 2 февруари, а след него се заредиха още осем централизирани публични търга и седем неприсъствени. За съжаление на притежателите на инвестиционни бонове обаче, колкото повече търгове минават, толкова по-малко акции се предлагат срещу непарични платежни инструменти. За качеството на предлаганите дружества пък няма и какво да се говори. Факт е обаче, че инвестиционните бонове, увлечени от течението на компенсаторните инструменти, също достигнаха рекордни цени (45.77 процента). Неосъществените начинанияРазбира се, 2004-а не мина и без поредната порция неизпълними обещания. Най-вече с познатата песен за излизане на чуждестранни борси, която през последните месеци изпяха три различни публични компании. Първо ръководството на Булгартабак Холдинг обеща през май миналата година, че ще бъдат издадени американски и глобални депозитарни разписки на компанията. Това така и не се случи. ДЗИ също пробва да привлече симпатии с подобна идея (и със същия резултат). През тази есен и мениджмънтът на Петрол обяви, че ще издаде глобални депозитарни разписки на Лондонската фондова борса. От дружеството звучаха много убедително и дори обявиха схемата, по която ще го сторят. В крайна сметка обаче единствената сериозна новина около най-големия дистрибутор на горива вероятно ще е смяната на собственика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във