Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Напрежението спада

Петър Драмов,

"УниКредит Булбанк" АД

Повечето от участниците на световните финансови пазари залагат на по-скорошно вдигане на основните лихви и на затягането на паричната политика, прокламирано в края на 2017-а от големите централни банки. Това доведе до разпродажбата на държавните ценни книжа и до повишаването на доходността им. При десетгодишните щатски облигационни емисии  стойността им достигна 5 долара за 100 номинал, а доходността отскочи с 50 базисни точки, докато при немските беше по-слабо изразено - от само 3 евро надолу и 30 базисни точки нагоре.  

Очакванията в самото начало на този месец обаче, че инфлацията в САЩ ще е по-висока от очакваното, ескалира в небивало напрежение на международните финансови пазари и доведе до шоков спад на цените както на корпоративните, така и на държавните ценни книжа. Впоследствие очакванията станаха факт, отчетената  инфлация зад Океана беше по-висока от очакваното. Това е основната причина американските и европейските фондови индекси да загубят 10% от стойността си през първите две седмици на месеца. Разпродажбата на корпоративните книжа беше съпроводена и от разпродажба на държавни ценни книжа, чиято доходност, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, растеше в очакване на повишаване на основните лихви както на САЩ, така и на Европа.

Напрежението вече спадна, след като новите  данни за състоянието на щатската и европейска икономика са все по-лоши от очакваното и показват, че ускоряването на индустриалната активност далеч не е така енергично, както изглеждаше преди. Купувачите на държавните облигационни емисии постепенно се завърнаха. Цените се стабилизираха и дори леко се покачиха. Своята дан за снижаване на напрежението дадоха и японските държавни облигации. Очакванията за повишаване на търсенето им повиши цената на 20-годишните книжа, емитирани от страната на изгряващото слънце.    

Стремглавото падане на цените на емисиите на Полша, Унгария, Чехия, Румъния, Гърция и Русия също беше овладяно. Напълно в унисон със случващото се световните финансови пазари станахме свидетели на консолидиране и дори на лекото повишение на стойността на книжата на страните от Централна и Източна Европа.

Цените и на българските еврооблигационни емисии бяха повлияни от случващото се на международната финансова сцена. Те вече втора седмица остават на относително стабилни нива. Доходността на най-дългосрочната ни емисия - с падеж 2035 г., продължава да се търгува при 2.38% на годишна база. Котировките и на другите две наши емисии - с падежи през 2028 г. и 2027 г., остават стабилни на равнищата от съответно 1.65 и 1.37% годишна възвръщаемост. При по-краткосрочните ни дългови книжа - с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г., обаче се забелязва известно поддържане на тенденцията по понижаването на цената им, респ. повишаване на доходността им. Търговията с тях вече се върти при сравнително по-високата с от 2 до 3 базисни точки доходност и вече е съответно по 0.84, 0.44 и 0.20% на годишна база. Тук искам да напомня, че доходността на последната беше на отрицателна територия през последния месец на 2017-а и първата седмица на тази година. 

Доходността на  десетгодишната ни държавна облигационна емисия, търгувана на вътрешния  вторичен междубанков пазар, продължава да е 1.08% на годишна база. Понижаването на цената на левовите ни книжа с падеж 2025 г. обаче продължи и през тази седмица. Те вече се търгуват с 0.50 лв. по-евтино, в резултат на което доходността им се повиши с 5 базисни точки и вече се договаря при 0.62% на годишна база. Емисията с падеж след три години пък все още се котира на отрицателна територия от минус 0.04% годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във