Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Напрежението се качва, цените падат

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Напрежението по оста САЩ - Китай расте и се очаква в най-скоро време то да прерасне от окопна в открита търговска война. Споровете между двата основни световни икономически колоса засягат единствено и само огромния щатски  търговски дефицит, породен  от двустранните им търговски взаимоотношения. Последните данни за стокообмена между двете страни показват задълбочаващ се дефицит за Щатите, затова  Тръмп се закани да въведе акцизи и мита за абсолютно всички внасяни стоки и услуги от поднебесната империя. Това е равнозначно на  мита върху близо 500 млрд. долара оборот, на колкото се равнява миналогодишният износ на Китай към САЩ. Следващите две страни с най-голям дял на внос на стоки в щатите са Канада и Мексико с по 300 млрд. долара. Ето защо това са другите два основни фронта на търговската война на Тръмп.

Негативните ефекти от  тази война  стават все по-видими, а въвеждането на нови, крайно непопулярни мерки, ще нанесе удар пряко върху търговията между двете страни, и непряко  - към производствената активност на Китай, както и на многото сателитни местни и международни подизпълнители и доставчици на суровини и материали. Това е и основната причина цените на корпоративните книжа, особено на тези от азиатския и европейския континент, да се сринат много бързо - със скорост, невиждана през  последните две години. Hang Seng, водещият борсов индекс на Хонконг се срина с над 7% за последният един месец, а китайският Shanghai Comp. - с 5 процента. Негативната вълна удари и германския  DAX, който се понижи с близо 3.5 процента. Цените на цветните метали се понижиха с 3  до 5 процента.  

Само след две седмици се очаква Фед да вдигне основната лихва на САЩ с поредните 25 базисни точки. По-високите лихви ще оскъпят кредитите в долари. Този факт допълнително натежа на цените на корпоративните книжа. Той засегна и котировките на  държавните ценни книжа, като цените на щатските и немските десетгодишни облигационни емисии се "снишиха" с по 50 цента през последната една седмица. По-ниската цена на носещите фиксирана лихва държавни книжа води до по-висока доходност. Ето защо доходността на ДЦК се повиши в унисон с очакваната по-висока основна лихва.

Аналогично движение се забеляза и при търговията с книжата на Румъния и Унгария. Техните десетгодишни облигации вече носят доходност, по-висока с около 3 базисни точки, която вече е съответно 2.6 и 1.5% на годишна база.

Българските  еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, също поевтиняха, а носената от тях възвръщаемост се повиши. Най-съществено бе отражението при търговията с книжата ни с падеж 2028 година. Те се договарят вече при ценови нива, по-ниски с цели 70 евроцента. Доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се повиши със 7 базисни точки и вече е 1.51% на годишна база, точно колкото са и тези на Унгария. Доходността на най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г., както и на тези с падежи 2027-а  и 2024 г., отскочи с по 2 базисни точки до съответно 2.58, 1.25 и 0.46% на годишна база. Доходността и на по-краткосрочните ни емисии с падежи 2023-а и 2022 г. също нарасна с по 1 базисна точка до 0.17% и минус 0.03% годишно.

Министерството  на финансите отчита сериозно преизпълнение на зададената бюджетна рамка - преизпълнението за първите осем месеца е 2.5 млрд. лева. Ето защо тази година най-вероятно ще е първата в най-новата ни история с нулево емитиране на държавни ценни книжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във