Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НАДЕЖДИТЕ НА ЕВРОПА

Подобно на колегите си от САЩ и Япония, политиците от еврозоната внимават да не звучат прекалено категорично, когато твърдят, че световната икономика ще започне да се възстановява през 2002 година. Тяхната предпазливост е напълно закономерна, като се има предвид, че за първи път от 1974 г. насам стопанствата и на трите най-мощни икономически области в света отбелязват спад. Войната срещу тероризма, водена от САЩ, пък макар и успешна засега, внася допълнителна доза несигурност.Въпреки всичко европейските икономисти и политици са оптимисти, че още през второто или третото тримесечие на следващата година икономиката на Евроленд ще тръгне нагоре. И особено напрегнато чакат САЩ да се измъкнат от рецесията.През седмицата щатското Национално бюро за икономически проучвания, което следи бизнесциклите, определи, че страната е в рецесия от март тази година. Тогава на практика е настъпил краят на рекордно дългия икономически растеж в САЩ, започнал през март 1991 година. Европейските официални лица пък, които в началото на годината побързаха да заявят, че охлаждането на щатското стопанство няма да повлияе особено върху страните им, вече гледат по-реалистично на нещата. Те осъзнават, че техните икономики са доста по-многостранно обвързани с отвъдокеанския им партньор.Икономисти от международната финансова групировка Ейч Ес Би Си (HSBC) са изчислили, използвайки съставения от МВФ модел на световната икономика, че всяко намаление на съвкупното търсене в Щатите, което води до 1% намаление на БВП на страната, ще намали растежа на еврозоната само с 0.1 процент. Тази мярка отразява основно влиянието на свиващото се търсене на европейски експортни стоки в САЩ. Но когато икономистите отчели и влиянието на по-слабия щатски фондов пазар, те стигнали до заключението, че 1% спад на БВП на страната ще доведе до 0.4-процентно намаление на икономическия растеж на еврозоната. Причината е, че падащите цени на щатските фондови борси предизвикват спад и на европейските с всички съпътстващи негативни ефекти, като намаление на доверието, на потреблението и на корпоративната мощ.Все пак, когато оценяват икономическите перспективи на САЩ, европейците откриват няколко положителни признака. Първият е успешният ход на войната срещу тероризма, който може да повиши доверието и индивидуалното потребление. Вторият са по-ниските цени на суровия петрол, които ще облекчат семейните бюджети и ще балансират отчасти негативното влияние на растящата безработица в страната. Обсъждайки перспективите в собствения си регион, европейците все още смятат, че при тях икономическият спад няма да е толкова тежък, колкото в Щатите. През третото тримесечие на тази година БВП на 12-те страни, приели еврото за своя единна валута, се е увеличил с 0.1%, а според прогнозите на ОИСР през последните три месеца на годината той ще спадне временно с 0.2% в сравнение с периода юли-септември. Освен това условията в Европа са доста по-различни от щатските. Балансът между фискалната и монетарната политика на еврозоната е стабилен, а структурните икономически реформи, макар и бавно, напредват. Европейската централна банка пък, въпреки ожесточените критики за бездействие, успя да намали реалните лихви под стойностите им от януари 1999 г., когато бе въведено еврото. Същевременно инфлацията остана под контрол и се очаква през следващата година да падне под 2% годишно, което ще увеличи реалните доходи на населението на Евроленд. Единствената грижа остава Германия, която дава една трета от продукта на еврозоната. Именно тук европейците разчитат особено на щатските си партньори, защото немската икономика е по-силно зависима от пазарите извън Европа. Ако Щатите се възстановят по-бързо, те ще издърпат и Германия, която пък ще помогне и на останалите страни-членки на еврозоната - нагледен и проверен на практика пример за трансатлантическо икономическо сътрудничество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във