Банкеръ Weekly

Пари и пазари

МОРСКАТА БОЛЕСТ ОТНОВО РАЗТРЕСЕ ПАРИЧНИЯ ПАЗАР

Липсата на левове за пореден път стана причина за микроексплозия на лихвите на междубанковия пазар.
В началото на седмицата нищо не предвещаваше бурята, която се разрази в сряда. На 30 и 31 юли банките сключваха сделки с еднодневни депозити, като лихвата по тях не надхвърляше 3.3% на годишна база. Левовете обаче изчезнаха от пазара и лихвите започнаха да се люлеят неконтролируемо. Сделки на 1 август се сключваха както при 5, така и при 13 процента. В края на седмицата левовете се завърнаха на сцената и лихвите паднаха отново на 3 процента. Но подобни, макар и краткосрочни лихвени експлозии, в никакъв случай не могат да се определят като нормални. Още повече че това става поне за пети пореден път от началото на годината.
В началото на 2001-а банковата система беше залята от левове в буквалния смисъл на думата. Тогава лихвите по еднодневните депозити бяха около 0.5% на годишна база. Но в последните дни на март ситуацията се промени, когато броени дни преди края на поредния регулационен период за минималните задължителни резерви левовете започнаха да не достигат и лихвите на еднодневните депозити отскочиха до фантастичните за времето си 6 процента. Един месец по-късно станахме свидетели и на сделки при 7.5 процента. През май, също в самия край на регулационния период, летвата бе вдигната до 10 процента. Едва ли тогава някой е предполагал, че след по-малко от два месеца еднодневните левови депозити ще се търгуват и при 20 процента. Е, и това се случи преди две седмици, когато в средата на юли трябваше да се плащат данъци, а банките не разполагаха с достатъчно левове и не бяха в състояние или не желаеха да продават евродепозитите си. Само че участниците на пазара явно не си взеха поука от грешките си, защото на 1 август, когато дойде време пак да се попълват задължителните минимални резерви, лихвените нива отново надскочиха 10 процента.
Основната причина за тези перманентни левови микрокризи е невъзможността на Централната ни банка да бъде не безмълвен наблюдател, а активен участник на паричния пазар у нас. Левовите и валутните средства на кредитните институции, необходими за поддържане на минималните им задължителни резерви и за осъществяване на разплащания, се държат по сметки в БНБ. При поискване от страна на която и да е банка БНБ е длъжна по закон да продаде или да купи без ограничение евро, но не в същия ден, а едва след два работни дни. Ако БНБ започне да осъществява безкасови валутни сделки с търговските банки, които да са с лимитирана сума, но с краен срок за плащане през същия работен ден, тя ще може своевременно да им продава необходимите левове. Така ще се сложи край на манипулирането на междубанковия паричен пазар с малки суми. По-важното обаче е, че търговските банки няма да са принудени да поемат излишни ликвидни рискове при управлението на своите средства.
На фона на колебанията на лихвите на междубанковия паричен пазар покачването на доходността на тримесечните ДЦК от 4.55 на 4.59% звучи несериозно. Не е нормално да се закупуват 92-дневни държавни облигации, носещи доходност само от 4.59%, когато има възможност да се сключват тримесечни репо сделки при лихва от поне 6.6%, при която връщането на вложените пари е гарантирано от ДЦК. Но точно такъв нелогичен ход предприеха 15 от общо 23-те финансови институции, които имат статут на първични дилъри на ДЦК. За провеждания от Централната банка на 30 юли аукцион за продажбата на тримесечни сконтови ДЦК те подадоха поръчки за 16.2 млн. лева. Така предложените от Министерството на финансите ценни книжа с общо номинал от 10 млн. лв. се продадоха изцяло.
На 6 август ще се проведе аукцион за продажба на едногодишни безлихвени съкровищни бонове. Общото количество на емисията ще е от 20 млн. лв. номинална стойност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във