Банкеръ Weekly

Пари и пазари

МНОГОТО ЛИЦА НА ЕВРОСКЕПТИЦИЗМА

Успоредно с напредъка в преговорите за присъединяването към ЕС, във всекидневния ни политически език все по-трайно се настанява терминът евроскептицизъм. Ако обаче в страните от Евросъюза той има ясен смисъл и нюанси на употреба, то механичното му пренасяне у нас се превръща в пречка за правилно разбиране на тези страни на действителността, които би трябвало да отразява. Всъщност, в обобщеното понятие български евроскептицизъм се включват произволни явления с различно съдържание, движещи сили и последици. Не се уточнява и с какво този български феномен се различава например от евроскептицизма на норвежците или англичаните. Една от причините за това вероятно се корени в схематичното и едностранчиво разбиране у нас на ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЕВРОСКЕПТИЦИЗЪМНеговата същност е съмнение или несъгласие по отношение на целите на ЕС, най-често съчетани с желанието да се съхрани националният суверенитет. Самите евроскептици съставляват едно доста пъстро множество, като по-умерените сред тях често биват наричани еврореалисти, а по-крайните - еврофоби.Евроскептицизмът има по-силни позиции в Северна Европа. Според изследвания, проведени по поръчка на Европейската комисия, едва трима от десет британци или шведи смятат, че страната им е извлякла някаква полза от членството в ЕС. Над 46% от холандците се противопоставят на увеличаването на правомощията на евроинституциите, докато едва 30% го одобряват.Най-ярките политически проявления на европейския евроскептицизъм бяха резултатите от поредица референдуми. Така например, норвежците двукратно отхвърлиха предложението за членство в ЕС. Швейцарците не приеха идеята за приобщаване към европейското икономическо пространство. Датчаните казаха не на договора от Маастрихт (въпреки че впоследствие го приеха), а по-късно отхвърлиха и еврото. Ирландците първоначално отхвърлиха договора от Ница (одобрен едва на втори референдум през 2002 г.), а шведите отказаха да се присъединят към единната европейска валута. Може би най-силен е евроскептицизмът във Великобритания, където влиянието му се простира в цялото политическо и публично пространство. Мнозина британци признават, че не знаят достатъчно за ЕС, но същевременно запазват една трайна подозрителност към неговите институции. Според последни проучвания на общественото мнение мнозинството от британските избиратели се противопоставят на членството в еврозоната и не одобряват проекта за Европейска конституция (въпреки че видимо не го познават добре), но в същото време не подкрепят идеите за оттегляне от Евросъюза. От българска гледна точка вероятно особен интерес представлява ЕВРОСКЕПТИЦИЗМЪТ В ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПАНай-често срещаният напоследък аргумент на евроскептиците от новоприетите в ЕС централноевропейски страни е, че силните бюрократични (и дори определяни като социалистически) тенденции в съюза могат да затормозят все още крехките пост-комунистически икономики. Подобни възгледи изглеждат още по-убедителни, когато правителствата се опитват да обяснят процеси като нарастването на данъчната тежест единствено с необходимостта да се отговори на изискванията на ЕС. Президентът на Чехия Вацлав Клаус, най-изявеният евроскептик (или еврореалист, както той сам се нарича) в този регион, упорито отстоява тезата, че демокрацията не може да функционира пълноценно на наднационално равнище. Той предупреждава, че враговете на свободните общества днес са тези, които искат да ни погребат под все нови и нови пластове правила и ограничения. Това ние вече сме преживели по времето на комунизма. Ако погледнем към всички нови правила и регулации на членството в ЕС, ще видим, че тази многопластова бюрокрация подготвя сцената за завръщането си.Както показват резултатите от наскоро проведените избори за Европейски парламент, посланията на евроскептиците от централноевропейските и балтийските посткомунистически страни оказват все по-силно влияние над избирателите на фона на общата апатия и сниженото участие в изборите. Ето само някои от по-значимите факти: силното представяне на партията на Вацлав Клаус в Чехия, както и поражението на управляващата коалиция в Латвия (там участието бе едва около 40% на фона на 70% гласували в референдума за присъединяване към ЕС). Застрашително се засилват позициите на популистите-евроскептици в Словакия. Не помогна и апелът на еврокомисаря Ферхойген за изборна активност и предупреждението му, че слабото участие може да доведе до победата на необикновени кандидати и дори на антиевропейски настроени формации.Тази кратка характеристика на западноевропейския и централноевропейския евроскептицизъм помага да поставим в адекватен контекстОСОБЕНОСТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЕВРОСКЕПТИЦИЗЪМВъпреки че политици, журналисти и дипломати го споменават все по-често, той не е нито деклариран, нито идентифициран. Като отчитаме днешните условия и историята на про- и антиевропейските настроения у нас, става ясно, че всяко приравняване със западноевропейските му аналози би било твърде рисковано. Да не говорим за очевидния факт, че за разлика от Норвегия и Швейцария ние просто не можехме да си позволим да останем за неопределено време извън Евросъюза.Макар задълбоченият анализ на българския евроскептицизъм тепърва да предстои, засега могат да бъдат очертани контурите на поне три негови лица. Първото и най-масово проявление - това е страхът от неизвестното евробъдеще, което очевидно ще носи не само преимущества, но и нови предизвикателства като силна конкуренция и повишени критерии за оценка на професионално-трудовата изява. Повсеместното незнание относно това, какво очаква конкретната фирма и конкретния човек след 2007 г. не може да бъде преодоляно с обикновени рекламни кампании. Нужен е диалог по същество с конкретните професионални и социални общности. Тук е ясно, че ролята на държавната администрация не може да се изчерпва с упреци към обществеността, че не рови достатъчно настойчиво в електронните й сайтове.На второ място, все повече български граждани и организации поставят основателни въпроси и изразяват повече или по-малко рационални съмнения относно конкретните договорени параметри на присъединяването на страната ни към ЕС. За разлика от някои политици не бих нарекъл това явление мрънкане. По-скоро става дума за все още силен дефицит на прозрачност и информираност. Колкото повече въпроси остават без убедителен отговор, толкова по-силни ще стават позициите на евроскептиците.И накрая, не биваме да си правим илюзии, че сред определени среди у нас няма да се породи организирана и рационално обоснована съпротива срещу налагането на европейските норми и стандарти. Тя ще бъде продиктувана от засегнатите им интереси, които днес им осигуряват привилегировано положение в обществото.Големият въпрос, който тепърва предстои да бъде дискутиран, е какъв е реалният политически ресурс на българския евроскептицизъм. Ще се опредмети ли това неясно явление в политическа тенденция - така, както това става в Западна и Централна Европа? Кои ще бъдат неговите конкретни носители? При търсенето на отговорите, обаче, евроскептицизмът не бива да се смесва с други нови феномени в българската политика, като тенденцията към консолидиране на един нов, модерен европейски национализъм, разбиран като по-обосновано и решително отстояване на жизнените ни национални интереси.Може би най-важно е да не допуснем естествените кълнове на българския евроскептицизъм да се изродят в това, което наскоро един английски вестник каза по адрес на българския футбол - вместо да бъде игра без сценарий, той се превърна в сценарий без игра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във