Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Миражът на независимостта подстрига испанските книжа

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Каталунците зряха десетилетия под лъчите на идеята за независимостта си и сега се впуснаха смело  да дразнят  испанския  бик. На пиренейския полуостров настана суматоха. Преговорите между вироглавите съперници продължават, без някой да е наясно накъде е изходът  от заплетената ситуация. На инвеститорите обаче случващото се им е достатъчно да ги  уплаши. И съвсем логично цените на десетгодишните испански държавни ценни книжа се сринаха с 1.4 евро. Те успяха да повлекат след себе си и  италианските държавни облигации. Те обаче "олекнаха"  само с 0.7 евро.

Стойността на държавните книжа на останалите страни от Европа се устреми нагоре. Германският и френският дълг със същата срочност поскъпнаха  с по 40 евроцента. Книжата на Румъния, Полша и Русия се повишиха с по 20 евроцента, а на Чехия и Литва с - 10 евроцента.

По-добрите от очакваното икономически данни за състоянието на световната икономика като цяло, в съчетание  с очертаващите се положителни перспективи, покачиха настроението на пазара на корпоративни ценни книжа. Немският борсов индекс DAX се покачи с 300 пункта през последната една седмица и отново успя да счупи всички досегашни рекорди, достигайки 12.976 пункта. Неговият побратим, щатският фондов индекс Down Jones Industrial average, успя да напомпа  мускули с нови 250 пункта и също постигна световен рекорд от 22.646 пункта.

Цените на българските  облигационни книжа продължават своя победен марш, започнал  почти преди една година. Доходността им съответно потъва все по-надолу, тъй като е  в обратнопропорционална зависимост спрямо цената. Аналогично на останалите европейски книжа и нашите десетгодишни книжа с падежи през 2027 г. и 2028 г. поскъпнаха  съответно с 40 и 30 евроцента, а доходността им се понижи с по 4 и 3 базисни точки - до 1.43 и 1.61% на годишна база. Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. се търгува с 80 евроцента по-високо спрямо предишната седмица, а възвръщаемостта й се понижи с 5 базисни точки до 2.57% годишно. По-краткосрочните ни емисии с падежи през 2023-а и 2024 г.  поскъпнаха със същата стъпка от 30 евроцента. В момента сделките с тях се случват на нива, по-ниски с 5 базисни пункта спрямо края на предишната седмица. Купувачите вече са доволни и ако получат съответно 0.39 и 0.83% годишна доходност. Искам да отбележа, че и за петте ни емисии достигнатата в момента доходност е рекордно ниска. Неслучайно разликата в доходността им спрямо немските книжа е най-малката достигана досега.

Цените на българските  книжа се качват и ще продължат тази тенденция, защото както банките, така и държавата - в лицето на Министерството  на финансите, разполагат с предостатъчно излишна ликвидност. Правителството ни няма нужда да  емитира нов държавен дълг, защото бюджетът  се преизпълнява и се отчитат излишъци, а не дефицити, за покриването на които би било  необходимо да се продават  държавни ценни книжа. Излишъкът в хазната вече е 2.4 млрд. лева. В същото  време банките разполагат с 8.2 млрд. лв. излишна ликвидност, която е над изискуемите минимални задължителни резерви. Отчитайки и нетната експозиция на банките ни към чуждестранни финансови институции, излишната ликвидност отскача до 10 млрд. лева. Точно тези 10 млрд. лв. "тежат"  на цената на нашите  книжа. Кога ще "олекнат"? Когато кредитната експанзия на търговските ни банки се възроди, а клиентите им  се преориентират към по-активно потребление. За последната една година депозитната маса - притежание на  граждани и фирми, се е увеличила с 4 млрд. лв., докато кредитната експозиция е нараснала само с 1.5 млрд. лева. Ето едни 2.5 млрд. лв., с които излишната ликвидност е набъбнала през последните 12 месеца.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във