Банкеръ Weekly

Пари и пазари

МИЛКО КОВАЧЕВ ИЗМЪКНА ЕНЕРГЕТИКАТА ОТ ФОНДОВАТА БОРСА

ПРАВИТЕЛСТВОТО РЕШИ ПОЛОВИНЧАТО ПРОБЛЕМА С КОМПЕНСАТОРКИТЕГолямо разочарование за играчите на капиталовия ни пазар и за собствениците на компенсаторни инструменти се оказа новият списък от предприятия, чиито дялове ще се предлагат на фондовата борса. На заседанието на Съвета за структурна политика към правителството в понеделник (18 март) стана ясно, че засега встрани от борсата остават Банка ДСК и редица енергийни компании, сред които седемте регионални елетроразпределителни дружества. Реално обсъждане всъщност въобще не е имало. Както обясни участник в сбирката, енергийният министър Милко Ковачев просто е влязъл, представил е съкратения списък на фирми от неговото ведомство и бързо-бързо е напуснал залата. Без да дава никакви обяснения защо изважда например ТЕЦ-Варна и ТЕЦ-Марица изток 2, а праща на борсата малкия ТЕЦ Марица 3-Димитровград. Твърди се, че на самия Ковачев му било обяснено, че по-лесно ще продаде компаниите от сектора си, ако в тях няма миноритарни акционери, които да мътят водата. Това е странно, като се има предвид, че т. нар. стратегически западни инвеститори, общо взето, са свикнали с тези работи. Може би такива съвети дават нашенски предприемачи, приготвили се да лапнат не чрез борсата по възможност, а по друг начин големите ни енергийни компании. Твърди се още, че същите съветници на Ковачев подклаждат синдикалните протести тази седмица срещу приватизацията на мини Марица-изток от германската компания Рейнбраун. Добрата новина от понеделник е само, че акции от Булгартабак холдинг (13%), БТК и ДЗИ (по 20 процента) все пак ще се търгуват публично. В списъка с по-голям процент остават параходствата Български морски флот и Българско речно плаване. До 49% от малки дружества като пловдивския панаир, Енергоремонт холдинг и някои негови дъщерни фирми също ще се предлагат на борсата. По-неясно е положението с плевенското Проучване и добив на нефт и газ, защото компанията е собственик на проблемни нефтени концесии в Либия. Засега не е ясно колко акции от държавните дялове в тези дружества ще бъдат предложени срещу компенсаторки и колко - срещу пари в брой, защото първо ще трябва да се изчисли номиналът в обращение на непаричните платежни средства. Вицепремиерът Николай Василев обвини играчите на пазара, отстоявали достатъчно активно позициите си в медиите за това, че Банка ДСК и елетроразпределителните компании са изпаднали от списъка. И едва ли не са го оставили сам да се пържи на огъня. Василев обяви една малко позакъсняла мярка - че ще свика форум за капиталовия пазар в НДК, на който ще се срещне с банките, посредниците, застрахователите, пенсионните фондове и другите заинтересовани от развитието на пазара. Събитието вероятно ще се състои в края на март или началото на април. Вече трескаво се търсят нови приложения за компенсаторките. Засега отпада вариантът с тях да могат освен лихви да се плащат и главници по задължения на предприятията, произтичащи от Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). Аргументът е, че в бюджета вече са заложени такива приходи. Отхвърлено е и предложението да се плаща със записи и бонове на търговете на Агенцията за държавни вземания. Логично остава да се приеме, че компенсаторките ще служат за издължаване на неустойки при неизпълнение на приватизационни договор. Агенцията за приватизация вече е начислила глоби за 500 млн. лв., научи в. БАНКЕРЪ. Ако отношенията между АП и неизрядните купувачи могат да се оправят с евтините компенсаторки, има някаква вероятност поне 10-20% от неустойките действително да бъдат платени. В последно време се говори също, че има план борсово да се приватизират мажоритарни дялове от 30-ина компании. Може би част от пакетите ще могат да се купуват с левове, а друга част - с компенсаторни инструменти. В този списък най-сигурно изглежда присъствието на Св. Св. Константин и Елена. Говори се, че тук ще попаднат и държавните 75% от капитала на Слънчев бряг АД. Тази информация опровергаха висши чиновници от икономическото министерство. Според тях ще се върви към ликвидация на дружеството, което навремето беше собственик на едноименния комплекс. До няколко месеца ще се продадат и последните хотели и други обособени части, собственост на Слънчев бряг АД. След това министерството ще се опита да пласира и инфраструктурните обекти на комплекса, след което ще разпредели ликвидационни дялове между акционерите. Това е добър вариант както за държавата, която ще получи повечето от парите в касата на Слънчев бряг АД, така и за останалите акционери, които ще вземат съответстващи на дела им суми. Остана нерешен големият въпрос какво ще се прави с компенсаторните записи и бонове, чийто номинал в обращение е над 1.1 млрд. лева. Чуждестранните и наши портфейлни инвеститори, пенсионните фондове и застрахователните дружества вероятно с готовност биха закупили акции от БТК, Булгартабак и може би от ДЗИ, в пакет с книжа от Банка ДСК или НЕК. Дали обаче те ще са склонни да вложат пари или компенсаторки само в две или три български компании, без да сформират сериозен портфейл, не е много ясно. Очевидно е, че за Енергоремонт холдинг и за други предприятия от неговия ранг няма да има сериозен търг. Техните дялове ще бъдат взети от едно-две дружества, които евентуално се интересуват и от мажоритарния пакет. При това положение на аукционите на фондовата борса за малка част от гласените за продажба фирми ще има разгорещено наддаване. Ако се изпълни заканата на отговорни правителствени мъже да докарат цена на книжата от 35%, ще влязат в употреба не повече от 250-300 млн. лв. номинал. От което следва, че проблемът си остава нерешен.Междувременно парламентарната икономическа комисия най-после се захвана сериозно със Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Само за един час в сряда (20 март) бяха одобрени всичките 15 члена от закона, като за следващия ден останаха заключителните разпоредби. В крайна сметка, в четвъртък следобед нормативният акт бе приет. Вероятно още през следващата седмица разглеждането на закона на второ четене ще започне и в пленарна зала. След като нормативният акт влезе в сила, вероятно през април ще започне работата по прехвърлянето на компенсаторките от областните управи, министерствата и общинските поземлени комисии към Централния депозитар. Още първото заседание на икономическата комисия обаче показа, че дебатите по проекта изобщо няма да са леки. Минискандал се заформи около предложения от депутата от НДСВ Димитър Стефанов нов член в закона, уреждащ данъчното облагане на сделките с компенсаторки. Предложението гласи, че разликата между цената на придобитите акции и цената, при която се купуват компенсаторните инструменти, използвани за плащане по приватизационни сделки, се признава като приход и доход. Това ще рече, че ако някой е купил записи по 20% от номиналната им стойност и след това ги е пласирал на АП по номинал, ще плати данък върху разликата от 80 процента. Ако това правило беше в сила досега, много от РМД-тата щяха да фалират заради задължения към фиска, които на практика биха били равни на реално платената сума по съответната сделка. Друг е въпросът, че много трудно може да се провери на каква стойност някое РМД е придобило компенсаторки. Стефанов оттегли предложението, след като му бе обяснено, че този текст трябва да се оформи в отделен закон и да се разгледа от Комисията по бюджет и финанси, тъй като става въпрос за данъчно облагане. Най-големите оптимисти смятат, че борсовата търговия на акции срещу компенсаторки и срещу левове може да започне към средата на май. Дотогава обаче трябва да се случат редица събития. От тази седмица започна подготовката по преобразуването на компаниите като БТК и ДЗИ в публични. В пълна готовност за борсата са приведени само акциите на Булгартабак, което и без това е публично дружество. Трябва да влязат в сила и промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Едва ли ще се намери чуждестранен инвеститор, който би вложил и пукнат долар на нашия капиталов пазар, ако не е сигурен, че правата му ще бъдат максимално защитени, коментират експерти. Именно затова, според тях, трябва да се изчакат окончателните промени в Закона за ценните книжа. Те бяха приети на първо четене, но все още не е дошъл редът им за второ четене в икономическата комисия. Дотогава в рамките на подкомисията по капиталовите пазари, ръководена от Ралица Агайн, трябва да се събере и работната група по промените в закона, която не е избистрила окончателно текстовете. По тях вероятно ще има и по-сериозни дебати, тъй като се видя, че има противоречия в мнозинството по някои нови членове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във