Банкеръ Weekly

Пари и пазари

МАГИСТРАТИТЕ - БЕЗ ИМУНИТЕТ! НОВИЯТ НК - СВИРЕП! И КАКВО ОТ ТОВА?

Две от най-изстраданите мечти на МВР-ръководството се сбъднаха. И то само за едно денонощие. Най-напред парламентът сне на първо четене пълния имунитет на магистратите и ги остави само по функционален такъв. Това означава, че след като изтече работното им време (по закон - от 8.30 до 17 ч.), слугите на Темида стават... най-обикновени хора. С всички последствия, които този статут води след себе си. Включително и разработване от МВР по подозрения за нерегламентирани контакти с организираната престъпност.Знаменателното събитие се случи още в първия работен ден на Народното събрание (сряда, 3 септември) след лятната ваканция, но то е уникално по друга причина. За каквато и да е промяна на конституцията са необходими 180 депутатски гласа. А в сряда се случи истинско чудо: ремонтът на основния закон бе благословен от цели 222-ма народни представители. Преди още да отзвучат последните акорди от конституционната ода на радостта, в четвъртък (4 септември) МВР-ръководството получи и новогодишния си подарък: Министерският съвет одобри всички предложения (общо 30 на брой) за промени в Наказателния кодекс (НК), внесени от вътрешния министър на 21 август. Слабо е да се каже, че министър Петканов излезе щастлив от заседанието на правителството. Защото, ако предложенията му минат и през пленарната зала и влязат в сила, МВР ще се окаже с... доста развързани ръце. И то в много посоки.Ключово място в меверейския проект за ремонт на НК играе чисто новият раздел IIа в Глава първа от Особената част на Кодекса, където са описани престъпленията срещу републиката. Този раздел е озаглавен Нерегламентиран достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна и в него присъдите се движат от една до 30 години затвор. Безспорният хит е наказанието две години лишаване от свобода за разпространяване на класифицирана информация по непредпазливост. Още в четвъртък по обед медиите единодушно (и съвсем основателно) възроптаха срещу този текст и срещу аргументите, с които министър Петканов защити правото му на живот. Според него журналистите били досущ като останалите осем милиона обикновени българи, за които се отнасяли текстовете в НК и които, по една или друга причина, получавали нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Прав е министър Петканов, но... само на книга. Защото едно от задълженията на медиите е да информират обществото за всичко, което се случва в кулоарите на властта. Примерно - кой е получил тлъста държавна поръчка в сферата на националната сигурност или отбраната, защото прави секс със съответния човек всеки петък? Ето защо в задачата се пита: по какъв начин всички подобни далавери ще излязат на бял свят, ако корумпирани държавни чиновници плеснат по съответните договори печат Само за служебно ползване? Че нали тъкмо същите корумпирани чиновници ще преценяват дали едно журналистическо разследване вреди на държавата, или й помага? Горе-долу същото е положението и с останалите промени в НК, предложени от МВР и одобрени от правителството. Вярно е, че наказанията за редица престъпления стават по-тежки. Но истината е, че и досега нищо не пречеше на МВР, на следствието, прокуратурата и съда да пращат разбойниците и измамниците зад решетките. Било за една-две години, било за три-четири. И в тази връзка е напълно логично прозрението, че след ремонта на НК (според тертипите на МВР) положението ще си остане все същото: успехите - в отчетите, а престъпниците - на свобода.Всъщност борбата на МВР за вдигане на наказателната летва преследва друга цел: все по-масовото прилагане на специалните разузнавателни средства (СРС). По закон те влизат в употреба единствено при разследването на престъпления, за които в НК е предвиден затвор над пет години. Според министър Георги Петканов във въпросното масовизиране нямало нищо опасно по две причини. Съвсем скоро щял да бъде намерен точният баланс между интересите на държавата и обществото с оглед разкриването и предотвратяването на престъпления (от една страна) и ненарушаването на човешките права.Досегашната статистика обаче тутакси опровергава министър Петканов по най-категоричен начин. От двете тематични проверки на Върховната касационна прокуратура, извършени през 2000 г. (след откриването на бръмбари в дома на главния прокурор Никола Филчев) и в края на 2002 г. (след избухването на скандала Гном и подслушването на правосъдния министър Антон Станков), става ясно, че най-малко 80% от приложените СРС-та изобщо не влизат в употреба. Нито за нуждите на следствието, нито като доказателства в съдебни процеси. Колкото до използването им за предотвратяване на престъпления - там нещата изглеждат още по-мизерно.Най-лошото обаче тепърва предстои, защото в четвъртък (веднага след заседанието на правителството) министър Петканов пусна в публичното пространство най-... съкровената си идея (ако тя изобщо е негова): част от СРС-тата да се прилагат с благословията на специален орган, който ще е извън съдебната власт. (В момента разрешенията за тях издават единствено председателите на окръжните съдилища). Това ще се прави само в онези случаи, когато съществува реална заплаха за националната сигурност. Такова е положението във Франция, например..., побърза да успокои наобиколилите го репортери министър Петканов, но не успя по две причини. Първата е, че в представите на МВР националната сигурност е досущ като... трамвай: винаги има място за още няколко пътници. А втората е доста по-нелицеприятна: от 1990 г. насам по Глава първа от Особената част в НК - Престъпления срещу републиката, са образувани едва десетина-петнайсетина следствени дела. И нито едно от тях до момента не е завършило с влязла в сила присъда.А в петък сутринта (5 септември) в темата се намеси и държавното обвинение. Прокурор може да издава разрешение за използване на специални разузнавателни средства при необходимост от бързи действия, но не повече от три денонощия - заяви пред журналисти в петък (5 септември) заместник главният прокурор Христо Манчев. Според него случаите, в които държавното обвинение може да разрешава използването на СРС, са три: за предотвратяване действията на организирана престъпна група в страна, при съвместни операции с чужди служби и прокуратури, при заплаха за националната сигурност. При всички случаи обаче, на по-късен етап, съдът трябва да одобри прилагането на тези СРС-та или да ги отхвърли като незаконни, допълни заместник главният прокурор.Кой знае, най-вероятно парламентът няма да сбъдне подслушвателната мечта на вътрешния министър, нито пък ще възстанови прокурорския контрол върху СРС-тата. Но дори и да се случи нещо такова, едва ли на българина ще му стане по-леко. Защото той все още помни времената, когато СРС-тата масово се разрешаваха от прокуратурата (до 1998 г.), а в държавата се извършваха средно по 200 000 престъпления. Всяка година...

Facebook logo
Бъдете с нас и във