Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Лошата новина никога не идва сама

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Пазарните участници станаха много по-предпазливи, когато  вземат  решение в какви активи да инвестират след серията от лоши новини, идващи по различни направления. През изминалата седмица те  предпочетоха по-сигурните и нискодоходни държавни облигационни емисии пред носещите повече  доход, но и много повече риск корпоративни книжа.  

Арестът  на изпълнителния директор на водещата китайска телекомуникационна компания разтърси пазарите. Това всъщност бе завършващият нюанс в търговския спор между САЩ и Китай. Вече стана кристално ясно къде точно  ги "стяга чепикът" американците. Във високо технологичният сегмент всъщност са огромните разногласия между двата икономически колоса.

Малко след това дойде и позитивната новина, че Поднебесната империя ще намали митническите ставки по вноса на щатски автомобили от 40 до 15%, както и че ще увеличи вноса на зърнени продукти. Китай е  готов  на компромиси.

Председателя на Фед ще вдигне основната лихва на САЩ с нови 25 базисни пункта, макар и до 2.25 на сто. Тръмп бе  по-премерен в изказването си и  даде да се разбере, че назначеният от него председател на Централната банка е добър професионалист, но САЩ са в търговска война и президентът е очаквал повече подкрепа от финансиста. По-високата основна лихва ограничава икономическия подем, покачва разходите по обслужването на кредитите, намалява печалбите на компаниите и е в ущърб на акционерите. Това е другата основна причина цените на акциите да се понижат през изминалата седмица. Ето защо водещият щатски индекс Down Jones Industrial Average се понижи с близо 6% за последните пет работни дни, а цената на десетгодишните държавни облигационни емисии се повиши с 30 цента.

Сагата Брексит продължава, агонията за Англия се удължава, неизвестността пред инвеститорите се задълбочава и цената на паунда закономерно се понижава, достигайки 6% обезценка за последните шест месеца.

Финансово-политическият и социално-икономическият европейски миш-маш вместо да се успокои, се забърква още повече. Освен вътрешните си проблеми износно ориентираните икономики на Европа срещат все повече трудности и на световната сцена поради забавящия се темп на развитие на останалия свят. Ето защо еврото губи позиции спрямо долара и за последните три седмици се обезцени с 3.6%, а немският борсов индекс DAX загуби 2.7% за последната седмица. Предвид сложната вътрешна обстановка и нарастващите рискове във Франция държавните й  облигации се считаха за по-несигурна инвестиция и поевтиняха с 30 цента.

Щатските  и немските десетгодишни държавни облигации пък поскъпнаха с 30 цента. Книжата на Чехия и Унгария със срочност от десет години също поскъпнаха с по 30 цента, понижавайки доходността им до съответно 1.65 и 1.6% на годишна база.

Българските  еврооблигационни емисии се припознават от инвеститорите като сигурно вложение. Те бяха предпочитана инвестиция от пазарните участници. Цените им се повишиха с по 10 до 20 евроцента, а доходността им се понижи с по 1 до 2 базисни точки. Книжата ни с падежи 2035-а, 2028-а, 2027-а и 2024-а, 2023-а и 2022 г. вече се котират при доходност от 2.67, 1.55, 1.31, 0.58, 0.20 и 0.05% на годишна база.

Facebook logo
Бъдете с нас и във