Банкеръ Daily

Кой кого - златният телец или мюсюлманският фанатизъм?

Лирата вгорчи курорта на българите

В разгара на летните отпуски българските обменни бюра останаха без турски лири. И хилядите туристи, планирали почивки в страната край  Босфора, не успяха да си набавят джобни за шопинг и за развлечения. Основната причина за дефицита е драстичното обезценяване на турската парична единица, която от началото на август загуби около 20% от пазарната си оценка. Което, очевидно, е принудило обменните бюра да подходят предпазливо към бесните колебания на съседската валута, особено в нисколиквидния летен сезон и да ограничат търговията с нея,  докато не настъпи известно успокояване.

Събитията се развиха като в американски екшън - със санкции и контрасанкции, с нападки и контранападки. На наложените от Вашингтон санкции на двама министри от турския кабинет Ердоган отговори с изявление, че няма да позволи на външни сили да се месят в турското правосъдия. Заради удвоените мита върху стоманата и алуминия, внасяни от Турция в Щатите, които потопиха на 13 август турската валута до рекордно ниските 7.2362 лири за един щ. долар, Анкара призова сънародниците си да обърнат в турски лири досегашните си спестявания  в долари, в евро и в злато. И  да бойкотират американската електроника. А редица големи  турски компании изтеглиха рекламите си от щатския пазар.

На 15 август турският кабинет обложи с мита от 50 до 140% вносни стоки от САЩ: 50% на американския ориз, 120% на колите и 140% на спиртните напитки. Допълнителни налози бяха въведени за щатската козметика, за тютюна и за някои хранителни продукти. По сметки на агенция "Блумбърг" засегнатият внос е бил на стойност 1 млрд. щ. долара през миналата година - сумата е сходна със стойността  на изнесените от Турция стомана и алуминий.

Турската централна банка и местните регулатори също се включиха в битката. Агенцията за банково регулиране и надзор ограничи първоначално (на 13 август) до 50% от банковия акционерен капитал количеството на валутните суапови транзакции, които могат да осъществяват банките. Впоследствие (на 15 август) ги свалиха до 25 процента. По този начин бе ограничен достъпът  до ликвидност в турски лири на задграничния суапов пазар, което качи краткосрочните кредитни разходи и затрудни тегленето на валута от местните кредитори и залаганията срещу лирата.

В опита си  да ограничи финансовия погром у дома  турският регулатор предприе на 14 август нетрадиционна мярка в подкрепа на "обсадените" местни банки, като отмени временно задължението да осчетоводяват всеки ден загубите от ценните книжа, респ. промените на коефициентите за капиталова адекватност. Тази пауза ще продължи до нормализирането на борсовите цени, защото "наблюдаваните напоследък спекулативни пазарни колебания" предизвикват "нечестна ерозия" на банковия капитал. По официални данни коефициентът на капиталова адекватност на турската банкова система е бил 16% към края на юни. А всеки спад с 10% на лирата редуцира този индикатор средно с 50 базови точки (по сметки на "Голдмън Сакс"). 

Банковият контролен орган публикува и нов набор от регулации за преструктуриране на заемите от банки и фирми за финансов лизинг и факторинг. Те позволяват на кредиторите да удължават сроковете до падежите на отпуснатите клиентски заеми, да ги рефинансират, да дават нови кредити и да търсят нови гаранции. Освен това банките могат да поискат от длъжниците да продават активи, за да погасяват задълженията си и да подобряват финансите си. Просрочените заеми пък ще могат да се преструктурират за срок от две години от датата на подписване на споразумението. По данни на турската централна банка компаниите имат нетен дълг в чуждестранна валута за общо 217 млрд. щ. долара, което се равнява на около една четвърт от БВП на страната. Официалният коефициент на лошите задължения на турските банки е  едва 3%, но кредитните институции предоговарят заеми за 20 млрд. долара в опит да предотвратят фалити.

Турската централна банка пък тайничко качва лихвите, очевидно - за да не дразни президента и обществеността. От 13 август тя не е предлагала на кредитните институции едноседмично репо финансиране, принуждавайки ги да вземат по-скъпите еднодневни заеми, което качва средните разходи за финансиране с 16 базови пункта над базовата лихва. Тази стратегия вероятно ще продължи, докато натискът върху лирата отслабне "значително", и може да тласне цената на кредитния ресурс до 20.75 процента.

Гражданите също помагат на държавата - по данни на пожелал анонимност валутен търговец от Истанбул местни индивиди и бизнесмени са продали чуждестранна валута за 50-60 млн. щ. долара в сутрешните часове на 14 август. Доста по-солидна е подкрепата на Катар - 15 млрд. щ. долара под формата на инвестиции, депозити и икономически проекти. 

В телефонен разговор с Ердоган германският канцлер Ангела Меркел се обяви за силна турска икономика. А руският външен министър Сергей Лавров предвеща скорошен край на американския долар като световна резервна валута заради използването й като средство за политически натиск срещу опоненти, конкуренти и съюзници в името на благоденствието единствено на американците.

В резултат на масираните действия турската валута успя да се върне под 6 лири за един щатски  долар. Дали стабилизирането й ще продължи ще зависи от бъдещите мерки на президентите на двамата партньори от НАТО. Те са доказали, че са неуправляеми и че поставят интересите на собствените си държави над всичко. Но докато Тръмп цели с привидно хаотичните си действия да развали енергийните и оръжейните сделки между Турция и Русия, Ердоган следва своя независима националистична политика, за която разчита и на подкрепата на народа. Въпросът е дали Златният телец ще успее да спечели битката с мюсюлманския фанатизъм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във