Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Лихвите в Европа пак оцеляха

Новината, че Северна Корея е провела успешен ядрен опит с водородна бомба на 3 септември, "подгони"  инвеститорите към традиционните валутни убежища - швейцарския франк и японската йена, и в по-малка степен - към шведската крона и еврото. Доларовият индекс, изчисляван от агенция "Блумбърг", пък продължи надолу - зелените пари поевтиняха към почти всичките си основни конкуренти от Г-10. Обемите на изтъргуваните валути обаче бяха сравнително ниски в очакване на "букета" от официални съвещания на централните банки от Стария континент, особено на Европейската централна банка и на "Бенк ъф Инглънд" на 7 септември.

ЕЦБ обаче за пореден път реши да "пасува". И не промени досегашната си лихвена политика и рекордно ниската базова лихва от 0.25 процента. Не се отказва и от програмата си за покупка на активи в размер на 60 млрд. евро месечно. Членовете на управителния орган на банката потвърдиха за пореден път ангажимента си да увеличат размера й или продължителността на действие на програмата, ако икономическите условия се влошат.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги отлага от месеци всякакви официални обсъждания на процедурата по изтегляне на паричните стимули заради опасенията си около ниската инфлация, скъпото евро и възможния пазарен срив.

"Затъмнението" започнало да се разсейва през тази седмица, когато на членовете на банковия управителен съвет били връчени документи с различни сценарии, включително и различни комбинации за количествата и продължителността на покупките на активи, твърдят запознати със случващото се.

ЕЦБ ще похарчи почти 2.3 трлн. евро за придобиването на дългови инструменти до края на 2017-а, а все по-стабилното възстановяване на стопанството на еврозоната провокира настойчиви призиви за прекратяване на паричните инжекции. Предизвикателството в случая е, че когато процесът започне (най-вероятно през идната година), трябва да има достатъчно гаранции, че той ще протича постепенно. Експертите се обединиха около становището, че повече информация по въпроса ще бъде дадена на 26 октомври, когато е следващото съвещание за паричната политика на ЕЦБ.

На фона на "размирната" геополитическа обстановка и на подготовката за промяна на паричните политики еврото започна уверено търговията си в началото на седмицата, като се придържаше близо до 1.19 щ. долара. А часове преди началото на знаковото съвещание на 7 септември се устреми към 1.20 щ. долара - равнище, което валутните анализатори очакват да бъде пробито още до края на седмицата.

Единната европейска валута бе подкрепена и от поредната положителна новина за еврозоната - общият индекс, отчитащ активността в сферата на услугите и на производството, е бил 55.7 пункта през август. Макар и малко под първоначалната оценка от 55.8 точки и въпреки най-слабият ръст на сектора на услугите от януари досега, БВП на общността се очаква да се увеличи с 0.6% през третото тримесечие спрямо второто и е напът да отчете най-силния си годишен резултат за последното десетилетие. Инфлацията обаче се повишава бавно и със своите 1.5% годишно остава под целевите 2% на ЕЦБ.

У нас

междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първия на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2429 млн. евро (4750 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.5% дял от купената и продадена валута.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във