Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛИХВИТЕ СЕ УСПОКОИХА

През изминалата работна седмица лихвените проценти, при които на междубанковия паричен пазар се договаряха левовите депозитни сделки, се успокоиха дотолкова, че паднаха под нивата на доларовите вложения. Наличностите по сметки на търговските банки при БНБ служат както за поддържане на оперативна ликвидност, така и за минимални задължителни резерви, които всички търговски банки трябва да имат в Централната банка. По тези сметки не се начисляват лихви. Сумите в левовите сметки се използват и за чисто оперативна ликвидност при междубанковите разплащания както на банките, така и на техните клиенти. Поддържането на общо около 250 млн. лв. на банките в сметките им в БНБ е напълно достатъчно за обезпечаване на резервите и на междубанковите плащания. Среднодневно през изминалите пет работни дни банковата система разполагаше с около 300 млн. лева. Големи преводи от и към бюджета липсваха. Задълженията по ДДС, по данък върху печалбата и данъка към общините бяха платени още към края на предишната седмица. Постъпленията за изплащане на заплатите на заетите в бюджетната сфера, както и разходите при зануляване на сметките на разпоредителите с бюджетни средства към края на месеца са все още предстоят. Ето защо на междубанковия левов паричен пазар най-ликвидните еднодневни депозитни сделки се договаряха при нива от около 1% на годишна база. За сравнение - вложените щатски долари на овърнайт депозит носят 1.7%, а тези в евро - 3.25 процента. Това принуди някои от банките да прехвърлят в първокласни европейски банки част от валутните си наличности в БНБ с цел да ги предоставят на депозит, а недостигащите им за поддържане на минималните резерви средства да си набавят в левове при по-ниски лихвени нива и така да спечелят от лихвения диференциал, без да нарушават валутната си позиция. Учудващо цената на едноседмичните контракти се задържа на високи за момента нива и се движеше в широките граници от 2.5 до 3.5 процента. Едномесечните периоди не се търгуваха често и въпреки че котировките гравитираха около 4-те процента, реално сделки имаше на цена 3 процента. Среднодневните обороти от 55 млн. лв., много по-ниски от обичайните 70 млн. лв., в съчетание с ниските лихвени проценти са ясен знак за значителното превишение на предлагането на левов ресурс над търсенето му. Спекулативните покупки на евро срещу левове не бяха много интензивни, защото закупените евро трябва да се вложат при по-висок лихвен процент, но за период поне от един месец, за да може лихвеният диференциал да покрие курсовите разлики, а нуждата от собствени левови авоари може да възникне преди този момент. Това беше основната причина на междубанковия пазар курсът евро/лев да се задържи в границите от 1.9462 до 1.9465 лв. за 1 евро, които са близки до курс купува на Централната банка 1.94605 лева. Това показва, че сегашната отлична левова ликвидност в банковата ни система всъщност е много крехка и всеки напуснал системата лев може да я разруши. На 28 октомври Министерството на финансите е поръчало на БНБ да организира втория от предвидените три аукциона, чрез които трябва да бъде пласирана извънредната тригодишна емисия от държавни ценни книжа с общо количество от 75 млн. лева. Средносрочните облигации са лихвоносни. Върху номинала ще се начисляват лихви в размер на 5.75% на годишна база. Те ще се изплащат на всеки шест месеца, като с последното лихвено плащане ще се издължи и главницата. На вторичния пазар сделки с ценни книжа с такава срочност се договарят в тесните граници от 6.3 до 6.35% годишна доходност. Последната емисия от петгодишни държавни книжа от тази година се търсеше при 6.75% доходност и се предлагаше при 6.65 процента. Седемгодишните съкровищни облигации пък се търсеха срещу 7.6% и се предлагаха при 7.4% годишна доходност. Най-дългосрочните - десетгодишни държавни книжа, от които последните 25 млн. лв. номинал, бяха пласирани при 8.45 процента. Така продажбата на цялото количество от 84.9 млн. лв. вече е факт - на вторичния пазар тези книжа се търсят при 8% доход.

Facebook logo
Бъдете с нас и във