Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛИХВИТЕ РАСТАТ И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАТ НАГОРЕ

Наличието на огромни изходящи парични потоци и появилия се дефицит на свободен левов ресурс тласнаха нагоре лихвените проценти, договаряни на междубанковия паричен пазар и през изминалата работна седмица. Около 15 април, когато по правило се превеждат дължимите вноски по ДДС, акцизи и данък върху печалбата, юридическите лица преведоха в хазната близо 400 млн. лв., в резултат на което банките изпитаха временни ликвидни затруднения. Обикновено средномесечната сума на тези плащания е за общо 170 млн. лева. Седмица по-рано банковата система разполагаше с 490 млн. лв. по сметки в БНБ. Тогава еднодневните депозитни сделки се договаряха срещу 1.6% на годишна база. За няколко дни тази сума се стопи до 230 млн. лева. Това стана, въпреки че част от участниците на пазара продадоха евро на Централната банка, в резултат на което получиха 100 млн. лв. свеж ресурс. Ето защо при отделни сделки еднодневните депозити се търгуваха дори при 4.5%, но средните нива бяха около 3% на годишна база.Друг основен друг фактор, който стряска съня на всички участници на пазара, е изискването на Международния валутен фонд още през близките месеци да се ограничи кредитната експанзия. Това означава затягане на фискалната политика както от страна на Министерството на финансите, така и от страна на БНБ. Първите стъпки на финансовото ведомство в тази посока ще бъдат насочени към съсредоточаване на бюджетните средства единствено и само по сметки в БНБ. Става въпрос за около 1 млрд. лв., с които в момента банковата ни система работи, но ще бъде лишена от тях. От Българска народна банка пък се очаква да разпореди левовите касови наличности да не се признават напълно за задължителни резерви (както е сега), а само половината от тях. Така търговските банки ще трябва да замразят по сметките си в БНБ допълнителни средства, които в момента раздават като кредити или инвестират в покупка на ценни книжа. По последни данни банките поддържат 1.350 млрд. лв. на каса и по сметки при БНБ. В момента балансовото число на банковата ни система е точно 18 млрд. лв., от които сумата на отпуснатите кредити е 10 млрд. лв., а 3.5 млрд. лв. са инвестициите в ценни книжа. Оттук нататък всяка операция, чрез която се изтегля ликвидност от системата, ще влияе пряко върху инвестиционната политика на търговските банки. Това ще рече, че при намалена ликвидност и запазване нивото на търсене на заемен ресурс от страна на юридическите лица цената на кредитите за граждани и фирми ще се повиши. По-високите лихви от своя страна ще доведат до оскъпяване на редица стоки и услуги. Изтеглянето на бюджетни средства от банковата система, от друга страна, означава, че за обезпечаване на тези средства ще трябва да се блокират по-малко държавни ценни книжа. Не изключвам възможността част от участниците на пазара да ги предложат на междубанковия вторичен пазар на ДЦК, в резултат на което цената им ще падне, т.е. доходността им ще се повиши. В резултат ще се оскъпи финансирането, което получава Министерството на финансите, като продава ДЦК на вътрешния пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във