Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛИХВИТЕ ОСТАВАТ НЕОБИЧАЙНО ВИСОКИ

Лихвените проценти на междубанковия паричен пазар запазиха сравнително високите стойности от около 1.6% на годишна база (по еднодневните депозитни сделки) при очаквани нива около 1 процент. След като премина суматохата около 31 март - датата, до която юридическите лица трябваше да са превели окончателните изравнителни вноски по данък печалба за 2003-а, участниците на пазара се бяха настроили за спокойна работна седмица и за сравнително ниски лихви. Основание за тези нагласи даде фактът, че към края на март банковата ни система разчиташе на 320 млн. лв. по сметки при Българската народна банка и се очакваше те да нараснат до над 500 млн. лв. още през изминаващата седмица. Тук е мястото да добавя, че през първите работни дни на всеки месец по сметки на търговските ни банки при БНБ постъпват около 273 млн. лв., предназначени за изплащане на пенсии. Точно 490 млн. лв. достигнаха наличностите в трезорите в средата на седмицата, т.е. прогнозата за подобряване на левовата ликвидност се сбъдна. С тези авоари банките могат спокойно да осигуряват както разплащанията, така и минималните задължителни резерви. Никой обаче не беше предвидил, че търсенето на левов ресурс на междубанковия паричен пазар ще бъде толкова високо. Средните обороти през миналия април бяха едва 65 млн. лева. А през първите три работни дни на сегашния месец тези средни стойности се установиха на ниво от 185 млн. лева, т.е. обемите нараснаха точно три пъти. Във вторник оборотът достигна рекордните 230 млн. лв., като в него са включени както необезпечените депозитни сделки, така и операции с обратно изкупуване (репо сделките). Определени участници на пазара имат спешна нужда от свеж левов заемен ресурс, който на този етап си намират пряко от други банки. Част от оборотите (и то почти половината) не са дължат на преки сделки, т.е. търсенето не е от страна на краен купувач, а даден участник купува ресурс, само за да го предложи на друг, като се стреми да спечели от разликата в лихвите. Именно тези сделки надуват много оборотите. На този фон междубанковият вторичен пазар на държавни ценни книжа беше слаб. Повечето сделки, регистрирани от централната банка като крайни покупко-продажби, всъщност бяха договорени репо-сделки от отворен тип. При тях условията при падежа на сделката подлежат на допълнително предоговаряне. Една от причините за блокиране на вторичния пазар може да се потърси и във факта, че на международните пазари доходността от държавните ценни книжа в евро и щатски долари се покачи в понеделник с около 30 точки, след което пазарните механизми смалиха този отскок до 20 точки. Така петгодишна облигация в евро, която на 2 април се продаваше при 3.02% годишен доход, в понеделник вече се предлагаше при 3.35%, а в следващите дни - при 3.23 процента. На този фон ДЦК със същия срок до падежа би трябвало да се продават на вторичния пазар при годишна възвръщаемост от 5.55 процента. Но при тези нива няма продавачи, а само купувачи. Ето защо на вторичния междубанков пазар няма реално сключени окончателни сделки с ДЦК. На 13 април Министерството на финансите ще предложи за пласиране държавни съкровищни облигации от отворен тип с фиксиран лихвен процент. Емисията е 10-годишна, като това е вторият поред търг, чрез който се предлагат количества от нея. Общата сума на емисията ще достигне 80 млн. лв., а досега се продадени 20 млн. лева. Това стана в началото на февруари, когато бе достигнат среден годишен доход от 5.48 процента. За продажба сега отново са обявени 20 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във