Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛИХВАТА В САЩ ЩЕ ДОСТИГНЕ 4%

По всичко личи, че процесът на повишаване на доходностите по държавните облигации все още не е приключил. Инвеститорите следят с повишено внимание информацията и коментарите, които се получават от централните банки, и през изминалата седмица на пазара цареше предпазливостта.
В еврозоната покачването на доходностите не беше така чувствително, както през миналия седмичен период, но тенденцията остана. Цялостната икономическа картина в Европа чертае предпоставки за повишаване на основната лихва, потребителските цени през септември са се повишили с най-бързия наблюдаван темп, а инфлацията изяжда фиксирания купон по книжата.
През седмицата доходността по десетгодишните бенчмаркови книжа достигна 3.32%,по петгодишните - 2.88%, а по двугодишните - 2.48 процента. Доходността по десетгодишните американски книжа е близо до шестмесечното си най-високо ниво. Вербалните изявления от ФЕД не предизвикаха достатъчно силна реакция на пазара и доходността не успя да премине нивото от 4.50%, като при текущо ниво от около 4.49% можем да очакваме дори понижение до 4.40 процента.
Доходността по петгодишните американски държавни облигации е над 4.30%, а по тридесетгодишните книжа - 4.70 процента. Фючърсният пазар показва, че се търгува сигурно увеличение на лихвата в САЩ - до 4.00% на 1 ноември и вероятно ниво от 4.25% на 13 декември.
Българските външни облигации, деноминирани в евро, също повишиха доходността си. Емисията с падеж 2007 г., осигуряваща скоро 2.40% доходност миналата седмица, през последните дни достигна до 2.50 процента. Падежиращите през 2013 г. книжа пък се търгуваха с доходност от 3.50 процента. Доларовата емисия с падеж 2015 г. укроти понижаването на цената си и се спря при доходност от 5.37 процента.
Вътрешният пазар на ДЦК е в състояние на предпазливо съзерцание. От една страна, доходността по облигациите е пряко свързана с доходностите по бенчмарковите европейски книжа, от друга страна, широкият спред и слабата ликвидност не позволяват евентуално смело затваряне на облигации с цел отваряне на нови позиции при по-високи нива. Реално при такъв пазар цените, при които би могло да бъде затворена някоя облигация, не гарантират последващо придобиване при по-добри условия от аукцион или вторичен пазар. От тази гледна точка се очаква Министерството на финансите да подходи предпазливо в емисионната си политика, още повече че едва ли държавата има полза да пласира по-скъп дълг. Не на последно място спорен е ефектът върху икономиката, който би имала промяната на лихвените условия в Европа и паралелното движение на доходностите в България, тъй като този икономически лост ще бъде задействан при други реалности и целта му касае въздействие върху много по-различна икономическа действителност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във