Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛЯТНАТА ТЪРГОВИЯ БАЛАНСИРА ВАЛУТНИЯ ПАЗАР

Щатският долар обърна посоката си на движение и започна да поевтинява, след като инвеститорите не повярваха, че щатската икономика ще тръгне нагоре толкова бързо. Натиск върху зелените пари оказа и повишението на доходността на 10-годишните щатски ДЦК с повече от 4 процента. Тя означава по-висока цена на заемите, което ще забави възстановяването на стопанството. За първи път през седмицата висш представител на Федералния резерв се изказа в защита на по-слабия долар. Бен Бърнанк - член на борда на щатската централна банка, заяви, че поевтиняването на долара ще има скромен ефект върху инфлацията в страната, но със сигурност ще работи срещу появата на дефлация. Банкерът направи този коментар на Кръгла маса в Сан Диего, организирана от Калифорнийския университет. Бърнанк намекна, че в скоро време няма да има увеличение на основната лихва на САЩ, която в момента е 1% и това е най-ниската й стойност от 45 години насам. Валутни анализатори очакват щатският долар да поевтинее до 1.16 за едно евро през идния месец, а експерти на Бенк ъф Америка (Bank of America) прогнозират цена от 1.21 щ. долара за евро в края на годината. Ключовият критерий за бъдещия икономически ръст на САЩ - индексът на водещите индикатори, се повиши само с 0.1% през юни след скока си с 1% през май. Четири от общо десетте компонента на индекса се подобриха. Други четири важни съставки обаче наклониха везните надолу. Между тях са по-песимистичните очаквания на редовите потребители, намаляващата разлика в доходността на дългосрочните и краткосрочните щатски ДЦК и спадът на заявките за потребителски стоки. Новоподадените молби за помощи от безработни обаче са намалели с 29 хил. в периода 14-19 юли и за първи път от 22 седмици насам те са под 400 хиляди. Това вдъхва известни надежди за стопанството. Единната европейска валута се задържа на сравнително високи цени - около 1.15 щ. долара за евро, въпреки публикуваните през седмицата противоречиви фундаментални икономически показатели за еврозоната.Индивидуалното потребление във Франция се повиши с 0.5% през юни, след като през май регистрира спад с 1.6 на сто. Очаква се то да бъде стимулирано през идните месеци, след като над 2 млн. французи получат повишение на заплатите. Премиерът Жан-Пиер Рафарен, който разчита именно индивидуалното потребление, носещо на Франция 54% от нейния БВП, да поведе икономическото възстановяване, иска да продължи с данъчните редукции и през следващата година, дори с цената на растящ бюджетен дефицит. В Италия обаче доверието на бизнеса в икономиката през юли спадна до най-ниската си стойност от две години насам.Ернст Велтеке - управител на немската Бундесбанк и член на борда на Европейската централна банка, заяви в началото на седмицата, че засега не се налага намаление на основната лихва на еврозоната, защото тя е достатъчно ниска да стимулира икономическото възстановяване. Неговият коментар приглася на почти идентичните изявления на шефа на ЕЦБ Вим Дуйзенберг и на лидера на гръцката централна банка Никос Гарганас. Европейската централна банка прогнозира, че инфлацията ще спадне до около 1.5% през следващата година, което ще улесни евентуалното ново лихвено намаление, ако се наложи да бъде направено.Японската йена поевтиня скромно, след като заместник финансовият министър по международните въпроси Зембей Мицогучи предупреди, че ще предприеме подходящи мерки срещу прекалено големи движения на цените на валутните пазари. Това означава интервенции на Бенк ъф Джъпен. Търговският излишък на Япония намаля с 3.8% - до 730 млрд. йени през юни, защото вносът е нараствал по-бързо от износа. Китай готви спешни мерки, с които да неутрализира натиска за ревалоризация на юана. Той идва от два източника - вътрешен (който е предимно икономически) и външен (с политическа окраска). От тях по-обезпокоителният и по-непредсказуем е външнополитическият натиск. През последните дни централната банка на страната предложи схема, чрез която да се справи и с двата източника на напрежение. Бенк ъф Чайна се готви тихомълком да разшири диапазона на търговия на юана спрямо щатския долар и да премине от съществуващия по-стриктен към по-гъвкав и по-пазарноориентиран обменен курс. Което не означава свободно плаване на местната валута. Това би отнело възможността за по-стриктен контрол върху търсенето и предлагането на юани и би застрашило финансовата стабилност в страната. Китайската централна банка емитира от началото на април краткосрочни ценни книжа, които обират част от изобилното парично предлагане. В периода 22 април - 15 юли са пласирани ДЦК за 235 млрд. юана (28.4 млрд. щ. долара), които са предназначени главно за търговските банки. Друг начин за по-гъвкава парична политика е да се разреши на местните компании да задържат по-голяма част от приходите си в щатски долари, вместо да ги обменят срещу юани. У нас междубанковият валутен пазар не беше особено активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 67.4 млн. евро (132 млн. г. марки). Сделките в щатски долари представляваха 29.4% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във