Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛЯТНА СКУКА НАЛЕГНА ВАЛУТНИТЕ ПАЗАРИ

Доста безлична бе търговията на международните валутни пазари през последната седмица от августовските летни отпуски. Операциите бяха по-скоро технически и насочени към балансиране на позиции и реализиране на печалби. С най-голям интерес се очакваше обявяването на ревизирания БВП на САЩ за второто тримесечие на 2000 г. и решението на Европейската централна банка за лихвите по еврото.
Щатите съобщиха, че в периода април-юни БВП се е увеличил едва с 0.2% - най-слабият икономически ръст в страната от първото тримесечие на 1993 г. насам. Това се дължи главно на по-голямото намаление на износа, на огромните съкращения на капиталовите разходи и на намаляващото индивидуално потребление. Корпоративните печалби след облагането с данъци пък са намалели с 2% спрямо второто тримесечие на 2000 година. Все пак, макар и слаби, цифрите сочат, че в САЩ няма рецесия. От друга страна обаче, изнесените резултати за трипроцентното годишно намаление на продажбите на стари жилища в страната през юли показва, че растящата безработица се разпростира и върху сферата на услугите. Индексът на доверие на потребителите в местното стопанство през август загуби два пункта спрямо юлската си стойност главно под влияние на песимизма, породен от свиващия се пазар на труда.
Към края на седмицата бяха оповестени и по-оптимистични данни. Индивидуалните доходи и вътрешното потребление в САЩ през юли са се увеличили съответно с 0.5 и с 0.1% спрямо юни, а нивото на спестяванията е достигнало 2.5% - най-високата стойност от юни 1999 г. насам.
Европейската централна банка намали с по 0.25% и трите си ключови краткосрочни лихви. От 5 септември лихвеният процент по репооперациите ще бъде 4.25%, минималната лихва по кредитите - 5.25%, а по депозитите - 3.25 процента. Въпреки че промяната се очакваше и бе отчетена в цените на основните валути, тя подкрепи еврото. След като поевтиня до 90.5 цента към щатския долар, то отново пое към 92 цента.
Основните икономически данни, публикувани през седмицата за еврозоната, като цяло бяха добри. В Италия продажбите на дребно през юни са нараснали с 2.9% спрямо същия период на миналата година - най-бързият ръст от септември 2000 г. насам. А индексът на потребителските цени през август е бил с 2.8% по-висок на годишна база. Новостроящите се жилища във Франция през трите месеца от май до юли поскъпнаха със 7% в сравнение със същия период на миналата година. Инфлацията в Германия през август се запази на нивата на юлската - 2.6%, а в еврозоната като цяло юлският индекс на потребителските цени се е увеличил с 2.8% в сравнение със същия период на миналата година.
В Япония борсовият индекс NIKKEI 225 падна под психологическия минимум от 11 000 пункта. До голяма степен това се дължи на разочарованието на инвеститорите от публикация в местния вестник Нихон Кейдзай Шимбун, според която Хакуо Янагидзава - министърът, отговарящ за финансовите услуги, планира петнадесетте основни местни банки да редуцират съществуващите си несъбираеми вземания от 17.4 трлн. йени на 7-10 трлн. йени до 2008 година. В първоначалния пакет от спешни мерки на кабинета за съживяване на икономиката бе заложено в рамките само на две години от балансите на големите финансовокредитни институции на страната да се отпишат 12.7 трлн. йени лоши кредити. Междувременно същият вестник съобщи, че премиерът Джуничиро Койдзуми е решил да вложи 2.2 трлн. йени допълнителни бюджетни средства за стимулиране на икономиката и за компенсиране на социалната тежест от невижданата от 1956 г. насам петпроцентна безработица в страната.
Публикуваните фундаментални данни за стопанството на Япония не вдъхват оптимизъм. Индустриалният и минният продукт през юли е намалял с 2.8% спрямо юни. Юлските продажби в големите японски търговски вериги са намалели с 3%, в универсалните магазини - с 1.6%, а в супермаркетите - с 4.2% спрямо същия период на миналата година. Йената обаче остана сравнително силна на фона на слабите икономически дадености. Това до известна степен се обяснява с продажбите на чуждестранни ценни книжа, осъществени от местните играчи с цел да компенсират загубите в счетоводните книги преди приключване на отчетния период на 30 септември. Това пък накара шефа на японската централна банка Масару Хаями да се изкаже за необходимостта от стабилни, отразяващи икономическите фактори движения на валутния курс на основните конвертируеми валути.
У нас междубанковият валутен пазар остава активен за август. Среднодневните количества изтъргувана чуждестранна валута достигнаха 202 млн. г. марки, като търговията в щатски долари заемаше 25.6% от сключените сделки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във