Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛЕВОВИЯТ ПАЗАР ПАК ОТЛЕТА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА

В средата на всеки месец от юли насам левовият паричен пазар се втурва в страната на чудесата. В периода на плащане на ежемесечните данъци в средата на лятото овърнайт междубанковите левови сделки се сключваха при около 15 процента. Месец по-късно, пак около датите за издължаване на налозите, еднодневните вложения се котираха вече при 20 процента. В началото на изминалата работна седмица, когато всички данъчно задължени лица се разплатиха с хазната, цената на най-краткосрочно предоставяния левов ресурс се покачи до 35 процента. Докога ще бъде така и докъде ще се стигне, ако нещата не се променят? Това е най-често задаваният въпрос, а отговор, колкото и да е странно, никой не се наема да даде. Цената е направо шокираща. Като се има предвид, че среднодневните стойности на еднодневните депозитни сделки от началото на годината досега са около 3.3 процента. Паричните потоци от и към бюджета хвърлиха в смут дилърите на нашия пазар. С въвеждането на единна бюджетна сметка, поддържана при БНБ, Министерството на финансите управлява по-ефективно средствата в национална валута. В нея се събират и данъците, които банките и техните клиенти плащат редовно. Това означава, че данъчните отчисления, насочени към тази сметка, излизат от обращение от банковата система и вече не са на разположение на финансовите институции. От началото на годината са събрани 4 млрд. лв. данъци (средна месечна събираемост от около 442 млн. лева). Датите на плащане на по-масовите и по-големи като сума данъци са ясни на всички участници на пазара. До 10-о число се погасяват социалните осигуровки и данък общ доход по Закона за облагане на доходите на физически лица. Всеки месец по това перо към хазната се насочват около 90 млн. лева. До 14-о число се изплащат ДДС и акцизите за втората половина на изминалия месец. По двете си задължения фирмите превеждат всеки месец общо 245 млн. лева. Авансовите вноски за данък върху печалбата и данък за общините по Закона за корпоративното подоходно облагане се плащат до 15-о число на всеки месец. Тогава се внасят средно по 90 млн. лева. До 28-я ден на всеки месец се издължават и акцизите.В първите дни на всеки месец Министерството на финансите превежда по сметки на търговските банки при БНБ парите за пенсии и социални помощи - общо около 230 млн. лева. Заплатите на заетите в бюджетната сфера се изплащат пак така, но в края на месеца. Среднодневно търговските банки държат по около 350 млн. лв. по сметките си при Централната банка. Картинката с левовата ликвидност в банковата ни система е почти напълно ясна. Знае се общото салдо по сметки при БНБ. Знае се кога и колко левове излизат и влизат в банковата система. Всички останали разплащания, които търговските ни банки осъществяват помежду си, остават в тяхно разположение. С други думи, общото салдо на банките в БНБ в левове остава непроменено. От средствата, с които разполагат в БНБ търговските ни банки, те трябва да преведат в хазната около 442 млн. лв. в рамките на пет работни дни. Разбира се, сумата на салдата по сметките им в Централната банка през този период не е 350 млн. лв., а много повече, но въпреки това съотношението между разполагаеми и дължими наличности е силно смущаващо. Това е и основната причина в периода на плащане на данъци да се стига до инфарктни ситуации и кризисни моменти на междубанковия паричен пазар. Могат ли драмите да се избегнат? Разбира се, че това е възможно. Всяка банкова институция трябва стриктно да следи наличностите по левовата си сметка в БНБ да са винаги по-големи от сумите, които тя насочва към бюджета по данъчните плащания. Това е единственото условие, което трябва да се спазва, за да забравим ликвидните кризи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във