Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛЕВОВЕ БЕЗДЕЛНИЦИ НАПАДНАХА БАНКИТЕ

В средата на изминалата работна седмица салдата по левовите сметки на търговските ни банки в БНБ рязко се увеличиха. Една от причините за това бе преводът, който Министерството на финансите направи за изплащане на заплати на държавните служители в края на месеца. Някои от бюджетните организации също трансферираха средства по сметките си в търговските банки, за да уредят наболели задължения. Така че банковата система можеше да се похвали с отлична ликвидност. Всеки ден около 75 млн. лв. се предоставяха на заем под формата на депозити и репо сделки. Но през последните два работни дни от седмицата около 100 млн. лв. в банковата система останаха в бездействие. Те се залежаха по безлихвените сметки на банките в БНБ и нито носеха доход на притежателите си, нито служеха като минимален резерв. Така, след като през летните месеци бяхме свидетели на поредица от левови миниликвидни кризи, най-после видяхме и свръхликвидност в банковата ни система. Търговията на левов ресурс за срок от един ден бе в тесния диапазон между 3 и 3.2 процента. По-важното е да се знае, че овърнайт сделките бяха над 80% от всички транзакции на паричния пазар. В сряда, след масирано предлагане на левове от бюджетните банки цената на овърнайт сделките се понижи под 3%, а в четвъртък и петък спадна дори до 1-2 процента. Едноседмичните депозити се договаряха при 5% лихва в началото на седмицата, а в края при 3.5 процента. Цената на левовете, предоставяни за месец, задържа позициите си между 5.3 и 5.7 процента. Много от банките вече успяха да натрупат големи салда по сметките си в БНБ, служещи им за резерв, и стремежът им да се разтоварят от тях няма да позволи цената на левовия ресурс да се увеличи над 2 процента. Така че търсенето на левове ще остане ограничено. Но това ще продължи само до 3 октомври, когато изтича последната дата, за да попълнят задължителните си минимални резерви. Още в първия ден на новия регулационен период цената на еднодневните сделки с левови депозити ще се повиши и ще се установи между 3.5 и 4 процента. На 24 септември БНБ проведе третия и последен от поредицата аукциони, чрез които Министерство на финансите успя изцяло да пласира петгодишна лихвоносна емисия държавни ценни книжа. Общото им количество беше в размер на 60 млн. лв. номинална стойност и се реализира пропорционално, т.е. при всеки търг се продаваха по 20 млн. лева. Лихвеният процент на емисията е 7% на годишна база. Начисляваните лихви ще се изплащат на всеки шест месеца, като с последното плащане - на 25 юли 2006 г., ще се погаси и главницата. Достигнатата в края на юли годишна доходност на тези ценни книжа беше едва 6.81 процента. Месец по-късно при пласирането на вторите 20 млн. лв. се достигна средна възвръщаемост от инвестицията 6.98 процента. Излъгани останаха надеждите на повечето участници на пазара, че при реализацията на последната част от емисията ще се достигне средна доходност от поне 7.05% на сто. Когато финансовото ведомство обяви крайните резултати, се разбра, че минималната, средната и максималната доходност са съответно - 6.6%, 6.9% и 7.03 процента. Най-голямо недоумение будят последните покупки при доходност под 6.8%, защото при това ниво имаше реално предлагане на книжа от същата емисия на вторичния пазар, и то за немалки количества. В първия октомврийски работен ден Централната банка ще проведе аукцион за продажба на тримесечни безлихвени държавни ценни книжа. Общото им количество ще е с номинална стойност 10 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във