Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КЪСИТЕ ПРОДАЖБИ - ЗАКОННИ, НО НЕВЪЗМОЖНИ

Наредбата за маржин покупките и късите продажби на ценни книжа втора поредна седмица не бе приета от Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК). Ако се съди по декемврийския дневен ред на правителството, около Нова година тя все пак ще влезе в сила, но това едва ли има някакво особено значение. Текстовете на нормативния акт са добри, само че нямат практическо приложение в българските реалности, поне на този етап на развитие на капиталовия ни пазар. Този извод може се набива на очи при чл.7 от проектонаредбата. В него се казва, че обект на маржин покупки и къси продажби могат да са емисии, чиито среднодневен оборот на фондовата борса е най-малко 10 хил. бройки. При това от изчисленията се изключват блоковите сделки. Другото стряскащо изискване е, че сключените сделки от един инвестиционен посредник не бива да са повече от 20% от общия оборот по позицията. Един преглед на седмичните търгувани обеми на най-ликвидните ни дружества обаче показва, че сменилите собственика си акции не надвишават 1000 бройки, а какво остава за 10 000 дневно? Изключение в проекта се допуска само за Българските депозитарни разписки (БДР), издавани на базата на ценни книжа на компании, търгувани на чуждестранните регулирани пазари, тъй като се приема, че те са достатъчно ликвидни в чужбина. Съставилите на наредбата може би имат право, като залагат на високите изисквания дори и с риск документът да няма реален ефект на първо време. Причината е в характера на маржин покупките и късите продажби. Те са по-рискови от останалите и някак си не върви да се прилагат при нашия неликвиден пазар. Не върви, защото именно слабата търговия е идеална почва за манипулиране на цените, и то с неголеми суми, което пък може да доведе до фалит неинформираните и хазартните играчи. Неслучайно по отношение на късите продажби в наредбата е записано, че те могат да се реализират само за сметка на инвестиционните посредници, професионалните и институционалните инвеститори. Това бе най-спорната точка при обсъжданията на проекта от брокери и експерти през лятото. Част от играчите на пазара тогава настояваха да няма забрана за къси продажби за никого. Но очевидно членовете на ДКЦК и специалистите от проект Капиталови пазари на Американската агенция за международно развитие (USAID), които изготвиха наредбата, са преценили, че неограниченият риск при този вид сделки не е за устата на частни инвеститори. Късите продажби представляват прехвърляне на ценни книжа, които не са собственост на продавача. Клиентът получава акциите от посредника на отсрещната страна или от специално създаден за целта пул, така че за него няма никакво значение откъде ги купува. Продавачът обаче се задължава да върне акциите на пула, и то със съответната лихва. На практика, за да спечели, той залага на понижаване на цената им. Ако първо ги е продал, да речем, на цена от 10 лв. за бройка и след това при спад ги купи обратно по 5 лв., печалбата му ще е двойна. Големият риск обаче е, че цената би могла и да нарасне неограничено. При положение че спекулантът е продал 1000 акции на късо и стойността им се повиши за няколко седмици от 10 лв. за бройка на 100, за да ги върне обратно, той ще трябва да плати не 10 хил. лв., както в първоначалния вариант, а 100 хил. лева. Освен това сумата ще му се изиска незабавно, иначе няма да може да покрие оставеното от него обезпечение при инвестиционния посредник. Така че опасенията на комисията и на експертите от USAID от фалити на спекулативно настроени играчи съвсем не са безпочвени. Е, някой ще каже, че при сегашното състояние на българската фондова борса подобни скокове в цените са невъзможни и горните изчисления са само в сферата на фантастиката. Само че това не е точно така при положение слаболиквидния пазар. Ако някой от големите посредници научи, че инвеститор е излязъл на късо по дадена позиция, той веднага може да започне наказателна операция по масирано повишаване на цената на акциите, чрез кросови сделки (от типа от единия джоб в другия). През последната година имаше достатъчно примери, показващи как книжата на ликвидни дружества като ЛУКойл Нефтохим или някои фармацевтични заводи могат да отскочат нагоре или да потънат към дъното в рамките само на няколко минути от поредица кросове. Иска или не, късият продавач ще е принуден да закупи обратно акциите на каквато цена му се предложи. И тогава предвидливите посредници ще спечелят известна сума от него, докато иноваторът повече няма и да помирише фондовата борса. Естествено толкова консервативно е мнението само на най-крайните пазители на чистотата на капиталовия ни пазар. Същевременно има и такива, които смятат, че инвеститорите трябва да бъдат оставени да правят каквото намерят за разумно, и да носят последиците от грешните си ходове. Според застъпниците на по-либералните постановки, изкуственото ограничаване на субектите, които имат право на къси продажби, ограничава и правата на спекулантите да търсят разнообразни техники за увеличаване на печалбите. Истината, изглежда, е някъде по средата. До пресичането на интересите обаче има достатъчно време, като се има предвид, че наредбата ще влезе в сила скоро, но реално няма да започне да действа (с изключение на Българските депозитарни разписки). За сравнение при обсъждането на проектодокумента през лятото беше давана Полша, където три години след приемането на нормативния акт не е осъществена нито една къса продажба. В сегашния вариант на наредбата има и един положителен момент. Тя дава възможност за създаване на централизиран пул към Централния депозитар, в който посредниците и други заинтересовани лица да внасят ценни книжа. Те ще могат да се заемат на продавачи на късо срещу лихва, а освен това ще служат като обезпечение за наемането на акции от внеслите ги посредници. Засега обаче ентусиастите са малко, както и големият брой брой книжа, отговарящи на условията за къси продажби. С други думи борсовата търговия ще си върви постарому. А късите продажби, които трябваше да я оживят, ще останат за времето, когато ... борсовата търговия се оживи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във