Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КУПУВАЧИТЕ НА КОМПЕНСАТОРКИ ПАК СЕ СКРИХА

Цените на компенсаторните записи замряха в очакване на парламентарните дебати върху внесените от Светослав Лучников поправки в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, чийто автор е той. След като цял месец продавачите на пазара бяха рядкост, през миналата седмица се покриха и купувачите. Причината, според по-голямата част от играчите, е, че фирмите Енерго про и Мекамиди, които приватизираха водноелектрическите каскади Санданска Бистрица и Пиринска Бистрица в края на миналата година, приключиха с покупките. Цените на двете сделки бяха съответно 30 млн. и 15 млн. щ. долара, като половината от тях можеха да се платят с компенсаторки. И двете фирми заложиха на най-активния търговец на този пазар - Стопанска и инвестиционна банка (СИБ) да им осигури нужните книжа.
Тяхното отсъствие бе усетено незабавно и котировките на книжата спаднаха леко до 17 лв. за 100 лв. номинал. Освен това оборотите на пазара намаляха рязко.
Все пак повечето брокери са оптимисти за цените на компенсаторките в краткосрочен план. Основания за това им дава фактът, че голяма част от големите играчи купуваха записи през последните седмици за своя сметка. Всичко обаче зависи от съдържанието на новите текстове на закона Лучников.
През седмицата се чуваха депутатски гласове, че било справедливо занапред правото да заплащат 90% от цената на приватизиращи се предприятия да имат само първоначалните собственици на компенсаторните записи. Не е ясно доколко такава клауза ще бъде честна, но тя със сигурност няма да повлияе благоприятно на цените на тези книжа. От една страна, посредниците и техните клиенти ще бъдат отрязани от възможността да купуват останалата държавна собственост, като плащат 90% от цената й с компенсаторки. Това ще накара голяма част от потенциалните купувачи да се оттеглят от пазара, а от това ще спаднат котировките.
От друга страна пък, първоначалните собственици на записи, които могат да си позволят да участват в приватизацията, не са толкова много. Такива шансове имат само притежателите на книжа с номинал от няколко милиона лева нагоре. Дори и те обаче в по-голямата си част няма да могат да платят останалите 10% с пари. Единственият им шанс е да се наредят пред гишетата на някоя от активните на банки, за да получат кредит. За да го вземат обаче, собствениците на записи ще трябва да заложат активите на приватизираното от тях предприятие. И на практика ще станат заложници на някоя от кредитните институции. Защото едва ли повечето от бившите собственици на одържавени след 1944 г. имоти имат необходимия опит да управляват евентуално придобитите от тях заводи.
По-големият проблем, според брокери, е предвидената в проекта за промени в закона възможност приватизаторите на държавни предприятия за периода от 4 февруари миналата година до влизането на поправките в сила да платят оставащите суми по сделките изцяло с компенсаторки. На практика това тотално ощетява държавата и представлява ревизия на приватизационните договори. А за данъкоплатците няма да остане нищо друго, освен да внесат в бюджета спестените на РМД-тата пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във