Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Кризите утихват, алчността расте

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Инвеститорите все по-често се оглеждат за нови възможности за увеличаване на печалбите си. Алчността отново надделява над страха, след като започна да затихва геополитическото  напрежение. Пазарните участници като че ли позабравиха севернокорейската криза. На заден план останаха и близкоизточните размирици, както и прекрояването на картата след завземането на  позициите на ИДИЛ. И в Източна Украйна като че ли нищо не се случва. Единствено каталунците все още дърпат бика за рогата, но като че ли вече не така  сериозно, след като стана ясно, че няма страна по света, която би  признала появата на нова държава на европейската карта. 

От друга страна, всеки ден излизат все по-хубави новини за състоянието на водещите световни икономически сили. Японските и южнокорейските компании се представят все по-добре, както се вижда и от финансовите им резултати. Щатските компании също не изостават и публикуват данни за нараснали печалби. Фед със сигурност ще повиши  основната си лихва за пореден пети път, откакто беше прилепена на 0% за периода от края на 2008 г. до декември 2015 г., и това най-вероятно ще се случи още преди Коледа. Това са основните причини щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average да чупи всеки ден нови рекордно високи равнища, надскачайки вече 23 440 пункта и давайки явно доказателство за всекидневното повишаване на котировките на корпоративните книжа. В същото това време цената на държавните щатски облигационни емисии се понижава, а доходността им, бидейки в обратнопропорционална зависимост спрямо цената им, се повишава в унисон с очакванията за по-висока основна лихва.  

Европейските компании не се представят чак толкова добре и това е причината водещият немски борсов индекс DAX да се повиши за последните 30 дни  едва с 400 пункта - до 13 000 пункта спрямо скока на щатския с цели 1100 пункта.

Като цяло апетитът на инвеститори и дилъри за по-високи печалби се изостри, вследствие на което цената на носещите по-висока доходност, но и по-рискови корпоративни книжа се повиши, както и на държавните книжа на страните, имащи по-скоро среден инвестиционен рейтинг, отколкото най-висок. В тази категория попадат и българските държавни ценни книжа. Въпреки че през последните дни цената им бе коригирана надолу  в очакване на изявлението на ЕЦБ за свиване на финансовите стимули,  през последния един месец тя все пак  продължи да се повишава в унисон с тенденцията, стартирала преди една година. Това е и основната причина лихвеният диференциал между българската еврооблигационна емисия с падеж 2027 г. и сходните немски книжа  да се свие в момента до 87 базисни точки срещу 107 базисни точки преди месец. Тогава доходността на книжата беше съответно 1.47 и 0.4% на годишна база. В момента те се търгуват при 1.37 и 0.50% годишно. Най-дългосрочната ни облигационна емисия с падеж 2035 г. се договаря при 2.54%, а тези с падеж през 2028 г. - при 1.59% на годишна база. Сделките с по-краткосрочните ни емисии - с падежи 2024-а и 2023 г., се случва при годишна възвръщаемост на инвестицията в тях при съответно 0.8 и 0.35 на сто.

Със сигурност може да се каже, че интересът на инвеститорите към покупки на вътрешни, деноминирани в левове държавни облигации е огромен. Главната причина за което се корени в решението на Българска народна банка да увеличи "наказателния" лихвен процент за държавните от търговските ни банки свръхрезерви по сметки при БНБ от минус 0.4 на минус 0.6% годишно, влязло в сила от началото на октомври. Това е генералният мотив за първичните дилъри да наддадат на проведения в понеделник аукцион за продажбата на ДЦК с общ номинал 85 млн. лв. и със срочност 7.5 години с цени, по-високи с 1.99 лв. спрямо заявките на проведения месец по-рано търг - пак  на книжа от тази емисия за същата сума. Доходността на сега пласираната сума е 0.42% годишно срещу 0.69% месец по-рано.

Държавни ценни книжа няма, а няма и да има, съдейки от заложените в бюджет 2018 г. суми -  падежи на ДЦК за 1.6 млрд. лв. и емитиране на нов дълг за само 1 млрд. лева. Аз лично смятам, че и тази прогноза няма да се сбъдне - най-вероятно през идващата година новите емисии ще са  максимум за 800 млн. лв., макар да са  планирани 1.2 милиарда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във