Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КОМПЕНСАТОРКИТЕ ВСЕ ОЩЕ СА ДОВЕДЕНИ ДЕЦА НА ПАЗАРА

Непаричните платежни средства продължават да поевтиняват плавно, най-вече защото Законът за сделките с компенсаторни инструменти напредва към изхода на парламента с мравешки крачки. По всичко личи, че той ще влезе в сила не по-рано от началото на април. В четвъртък бе крайният срок, в който депутатите можеха да дават предложенията си за промени във внесения от правителството проект, който вече бе приет на първо четене. Най-вероятно обсъждането на текстовете ще продължи във вторник, 5 март, в парламентарната подкомисия по капиталовите пазари, ръководена от Ралица Агайн. В най-добрия случай икономическата комисия ще започне дебатите по Закона за компенсаторките към средата на месеца, което означава, че депутатите ще започнат гласуването на проекта в пленарната зала не по-рано от 20 март. И ако няма сериозни разногласия, президентът Първанов ще подпише указ за обнародването му в последната седмица от месеца. Безболезненото приемане на закона обаче е почти изключено. Още при обсъждането му на първо четене се видя, че редица депутати са склонни да оспорват иначе ясни текстове, само и само да се изкарат по-големи защитници на онеправданите собственици на компенсаторки и най-свирепите врагове на приватизаторите, на РМД-та и посредници, които изкупуват книжата по смешно ниски цени. Други пък ще занижат речи срещу планираната продажба на акции от големи предприятия на фондовата борса срещу компенсаторки. Редица загрижени за финансовата стабилност в държавата смятат, че приватизацията на печеливши предприятия срещу някакви си хартийки ще доведе до загуба на пари за бюджета. Те обаче не дават отговор на въпроса за какво ще се използват вече емитираните над 1.2 млрд. лв. номинал записи и бонове. За каквото и да се употребят записите, с това неминуемо ще намалеят държавните приходи. Но може би ще е по-добре за сметка на по-ниските постъпления в бюджета да се развие капиталовият пазар. И това ще стане с пускането на борсата на пакети от наистина големи компании като НЕК или БТК, които ще привлекат и чуждестранни инвеститори. От няколко месеца се говори, че унгарски фонд вече купува компенсаторки с такава цел. Чува се и за подобни операции и на американски предприемачи. Конкуренцията между инвеститорите може да повиши доста цените на компенсаторките и техните първоначални собственици биха спечелили повече, дори и без да купуват акции на борсата. Само че прокламираната от правителството борсова приватизация се отдалечава все повече и става все по-неясна. Например в стратегията за приватизация на БТК пише, че на борсата ще се предложат 20% от капитала на българския телеком. Само че в сряда, 27 февруари, заместник-министърът на транспорта Николай Николов заяви, че става въпрос за не повече от 20 процента. Изглежда, стратегията, която на следващия ден бе приета от правителството и предстои да бъде одобрена от Народното събрание, не е последната дума на управляващите и може да бъде коригирана устно от заместник-министри, колкото и странно да звучи. Възниква въпросът защо депутатите изобщо ще гласуват такъв документ - в него и без това не са залегнали твърди изисквания към кандидатите за участие в приватизацията на БТК. Ничието време, докато влязат в сила законите за приватизацията, за компенсаторките и за ценните книжа, съвсем не е благоприятно за собствениците на записи и бонове. Тяхното търсене вече е почти замряло - близкият до MG корпорация Минстрой холдинг, който предстои да закупи мина Станянци, успя да придобие необходимите му записи, а става дума за номинал около 20 млн. лева. На практика не останаха приватизатори, които имат нужда от компенсаторки. Затова и котировките им спаднаха до 19% от номинала. Надолу се движат и цените на земеделските бонове - сега те струват около 12% от номинала. Пазарът ще се запази такъв още поне една седмица. Лъч надежда, че ще поскъпнат, може да се появи на 12 март, когато Агенцията за приватизация ще проведе търгове за продажбата на три малки предприятия. Половината от тяхната цена ще се плаща с компенсаторни инструменти. Сделките са за автобаза в Раднево, мина около Симитли и ремонтна база в Перник. Но те по-скоро ще задържат тези книжа - и по-специално боновете, които са по-евтини, на сегашните им ниски нива. За рязък скок може да се говори единствено ако държавата предложи нещо наистина специално на собствениците на записи и бонове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във