Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КОМПЕНСАТОРКИТЕ - ТАБУ И ЗА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА

Средствата на инвестиционните дружества не могат да бъдат инвестирани в компенсаторни инструменти, разпореди в новите си указания Комисията за финансов надзор през седмицата. Това стана точно седем дни, след като и на пенсионните фондове бе забранено да влагат пари в компенсаторни инструменти. Все пак надзорното ведомство е било по-милостиво към инвестиционните дружества, като им е дало възможност да ги купуват, когато участват в приватизацията. По-голямата част от дружествата от отворен тип са инвестирали тъкмо в този вид инструменти и сега ще трябва да се отърват от тях или да ги запазят за евентуалното си участие в раздържавяването. Указанията влизат в сила от деня, в който бъдат публикувани на сайта на Комисията за финансов надзор. В момента компенсаторните инструменти са с общ номинал 1.082 млрд. лева. Около 250 млн. от тях са в ръцете на т.нар. големи играчи на пазара, на банки и инвестиционни посредници. Останалите около 800 млн. са притежание на гражданите. От 2 септември 2002 г., когато тези инструменти (около 1.5 млрд. лв. в номинал) бяха регистрирани в Централния депозитар, досега в приватизацията са използвани около 420-430 млн. в номинал. Много експерти смятат, че възможностите този ресурс да се изчерпи се разширяват с добавянето на 61 атрактивни дружества в списъка за раздържавяване срещу компенсаторки, приет от Министерския съвет преди седмица. Дали това ще се случи ще стане ясно през пролетта на следващата година.Според председателя на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти Валентин Христов обаче със сигурност ще останат неоползотворени реституционни книжа. Причината е, че много от техните собственици, които са около 150 хиляди изобщо не знаят какви възможности им предоставят компенсаторките или пък не могат да се възползват от тях, тъй като не са наясно какво трябва да направят, за да се включат в търговете на фондовата борса. Мнозина от тях имат проблеми с наследниците. Понякога те са повече от един и разпределянето на компенсаторните инструменти между тях изисква доста време. Към това може да се прибавят и собствениците на реституционни книжа, които в момента са зад граница. В техни ръце са около 50 млн. компенсаторки в номинал.Въпросът как ще бъдат обезщетени тези граждани ще стане особено актуален преди влизането ни в Европейския съюз, когато трябва да са решени всички реституционни проблеми. В публичното пространство вече бяха разисквани няколко варианта за разширяване на приложението на компенсаторките. Едно от най-абсурдните предложения бе на Съюза на работодателите, които поискаха с компенсаторни инструменти да се плащат данъци. Естествено то не получи никаква подкрепа, тъй като очевидно е несправедливо. От една страна, защото не поставя данъкоплатците в еднаква позиция, а от друга, защото по този начин в бюджета ще постъпят по-малко средства. Много от играчите на пазара определиха като напълно нереалистична и идеята компенсаторните инструменти да бъдат превърнати в лихвоносни държавни ценни книжа. По-голяма подкрепа получи предложението 20% от главницата на дългове, попадащи в обхвата на Закона за уреждане на необслужваните кредити да се изплащат с реституционни книжа. Тази идея допадна и на Съюза на притежателите на компенсаторни инструменти. Най-близко до сегашното предназначение на книжата е предложението на народния представител от Новото време Ралица Агайн. Тя смята, че ще е справедливо, ако се позволи 10-20% от цената по всяка сделка за мажоритарен държавен пакет да се заплаща с компенсаторки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във