Банкеръ Daily

Пари и пазари

Клубът на търговския елит

Достъпът до най-екзотичния  клуб на финансистите в света струва поне 25 млн. щ. долара. Той няма име, няма  борд на директорите, но членовете му са  подбрани сред най-богатите и най-преуспелите търговци в света.Те често се  прераждат  в персонални фирми или дори стават фирми във фирмите, когато  получат одобрение от контрагентите си  да извършат  сделки с най-сложните финансови продукти,  по правило достъпни  за институции, управляващи милиарди долари.

Подборът на тези, които са допуснати до тази игра, става все по-щателен. Макар че никой не държи сметка за броя им, наблюдателите на  бранша пресмятат, че тези хора са достигнали преди десетина години  върховия си брой  -  от почти 3 хил. души  са намалели  драстично след финансовата криза - до едва дванайсетина, работещи по "ISDA - магистърски договор". Сред "оцелелите"   са хеджингови титани като Крис Рокос и Майкъл Плат, както и акули от Дойчебанк и "Голдмън Сакс груп", станали клиенти на собствените си работодатели. Става дума за споразумение  за сделки с финансови производни,  създадено за нуждите на  Асоциацията за международни суапови операции и деривативи (ISDA), обяснява  Джеф Голдън - бивш старши партньор в правната кантора "Алън енд Оувъри". Той е бил сред авторите на оригиналния договор от 1987-а и на всичките му следващи поправки.

В извънборсовия пазар на финансови деривативи, оценяван на  сума 542 трлн. щ. долара, тези договори регламентират условията на търговия между две страни и представляват своеобразен "ловен билет", позволяващ на инвеститорите да участват в елитни сделки, недостъпни за "тъпите аматьори". Фирмите, които ги предоставят, получават възможно най-желаните клиенти. Просто защото могат да начисляват два или три пъти по-високи комисиони, отколкото останалите  компании. Самият продукт  не се предлага на средни търговци, печелещи между 2 млн. и 5 млн. долара годишно. Той е достъпен за  индивиди, разполагащи  с минимум 25 млн. долара лични средства за инвестиции.

Такъв човек е  47-годишният Рокос, чието лично състояние се оценява от милиардерския индекс на агенция "Блумбърг" на 1.2 млрд. долара. Британецът - съосновател на финансовата компания Brevan Howard Asset Management,  сега управлява собствен хеджингов фонд, а е бил страна по споразумение ISDA през 2013-а, когато учредява  фамилен офис. Това означава, че трябвало да поема  цялата загуба, в случай че тенденциите на пазара се разминат с  очакванията му. 

Четиридесет и девет годишният Плат, който ръководи BlueCrest Capital Management, също е имал договор ISDA, твърдят добре информирани източници. Състоянието му се оценява на 2.9 млрд. долара.

Елитните споразумения не са отредени само за знаменити инвеститори. Те са били предоставяни и на по-малко известни банкери и фондови мениджъри, чиито имена не са се появявали на челните вестникарски страници и които са използвали богатствата и създадените връзки във финансовия бранш, за да получат достъп до елитния клуб.

Един от тях е 39-годишният Софиани Гаред, натрупал състояние от търговия на кредитни деривативи. През 2014-а - преди да стартира собствения си хеджингов фонд Selwood Asset Management, той подписал ISDA споразумение със "Ситигруп" и е търгувал с най-рисковата "порция" на кредитните CDS индекси, твърдят лица, запознати с тези дейности. За търговията на суапови и други извънборсови контракти "Ситигруп" изисква от индивидите лично състояние от поне 25 млн. щ. долара и  поне 5 млн. долара от тях  да бъдат депозирани в сметка в банката. "Голдмън Сакс" и "Джей Пи Моргън Чейз" пък вземат повече. 

Паси Хамалайнен - бивш управителен директор на "Пасифик инвестмънт мениджмънт" в Калифорния, който се пенсионира през 2008-а на 41-годишна възраст, за да отгледа сина си и да  "препуска" с бързата си кола Bugattis, е имал ISDA споразумения със "Ситигруп" и с "Голдмън Сакс", твърдят добре информирани източници. Финландецът, който е бил член на инвестиционния комитет на ПИМКО и шеф на надзора за глобалния риск в компанията, е търгувал с лихвени суапови контракти и с валутни деривативи с двете щатски банки в промеждутъка след напускането на ПИМКО и постъпването му на работа в "Кепитъл груп" през 2012-а. Хамалайнен умира през 2014-а.

Кайрън Гудуин - бивш главен търговец в "Кинг стрийт кепитъл мениджмънт", е имал договор ISDA в периода след като напуска фонда през 2010-а и основава собствената си фирма "Паннинг кепитъл мениджмънт" през 2012-а.

Мениджърът на хеджингови фондове Дейвид Пийкок също е имал в миналото споразумение ISDA.

Финансовите производни не са само за спекулации. Например  Гуидо Филипа подписал договор ISDA с работодателя си "Голдмън Сакс" като форма на защита срещу повишение на лихвените проценти по ипотеката с плаваща лихва на къщата му в "Кенсингтън" - най-скъпия квартал на Лондон. Контрактът му е бил десетгодишна лихвена застраховка, по която Филипа е трябвало да плати предварително 4% от стойността на ипотеката. В замяна банката е имала ангажимент да му превежда пари всяко тримесечие, в което базовият междубанков кредитен лихвен процент е бил над предварително договореното равнище. Филипа, който напусна позицията си на управителен директор на лондонския офис на "Голдмън Сакс" през 2016-а, отказа да коментира колко е платил за жилището си.

Получаването на персонално споразумение ISDA никога не е било лесно, но преди последната финансова криза от 2007-2008-а банките са давали благословията си по-охотно. Милиардерът от сектора на недвижими имоти Джеф Грийни, който залагал срещу щатските ипотечни книжа с висок риск, е първият клиент на "Мерил Линч", на когото банката разрешила персонален контракт ISDA. Грийни твърди, че е спечелил около 800 млн. щ. долара от портфейла си от кредитни деривативи CDS, с които се е защитил срещу спад на ипотечни облигации за около 1 млрд. щ. долара. 

В някои случаи банкови служители са успявали да получат споразумения ISDA за търговия с работодателите си - процедура, улеснявана по правило от поделенията за управление на лични състояния. Такъв е случаят с Дойчебанк, в която старши изпълнителни директори, между които Радж Бхатачария и Боаз Уейнстейн, са имали подобни договори с банката, докато са работили в нея. "Голдмън Сакс" също е търгувал извънборсови деривативи с някои членове на по-високи позиции. Един от тях е Джон Уонг - бивш управителен директор в Ню Йорк, който ръководил пазарния бизнес на банката за продукти, обвързани със "страховия" индекс VIX, следящ пазарните колебания. Уонг е използвал договора си ISDA, който продължава да е активен и не е прекратен за търговия на индекси на акции и на лихвени опции. Уонг има подобно споразумение и с "Бенк ъф Америка".

Бивши банкови служители могат да използват познанията си за институциите и връзките си в бранша, за да се доберат до елитния клуб. Такъв е случаят със Саймън Морис - шеф на звеното за кредитна търговия за Европа и Азиатско-тихоокеанския регион в "Голдмън Сакс" до края на 2016-а. Морис създава през януари 2017-а фирмата "Болтънс плейс кепитъл мениджмънт", за да търгува със собствени пари и е сключил договор ISDA с "Голдмън Сакс".

Или, както обобщава Це Тунг Чонг - бивш директор на поделения за търговия на финансови деривативи в различни инвестиционни компании, "това е най-висшият ешелон на финансовия свят, който получава кралско обслужване". За целта "човек трябва да е много богат и много опитен в сферата на финансите. Но най-важното от всичко е да познава правилните хора в банките". 

Почти всички цитирани членове на ексклузивния кръг са отказали коментар на изнесената информация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във