Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КАТРИНА РАЗСТРОИ ВАЛУТНИТЕ ПАЗАРИ

Щатският долар претърпя истински погром в средата на седмицата и се доближи до 1.25 за едно евро, след като към серията по-слаби икономически данни от страната се прибавиха и очертаващите се колосални загуби от урагана Катрина. Засега ги оценяват на 25 млрд. щ. долара. Най-опустошителният тайфун с нежно име вече тласна нагоре и без това рекордните цени на нефта и заплашва да охлади икономическия растеж в САЩ и да възпре Федералния резерв от нови увеличения на основната лихва. Доларът започна да поевтинява на 31 август, след като Националната асоциация за управление на предлагането в Чикаго публикува индекса, следящ активността на регионалната икономика. Той се е понижил от 63.5 точки през юли на 49.2 през миналия месец, при положение че се очакваше спад до 61.5 пункта. Сегашният резултат е доста обезкуражаващ, като се има предвид, че всички стойности под 50 точки показват спад в сектора. Ден по-късно излезе августовският индекс на производствената активност за цялата страна, който се е понижил до 53.6 пункта срещу 56.6 през юли. Добрата новина е, че показателят е над 50 точки, което означава растеж, макар и по-слаб. Щатската администрация оповести и поредната си оценка за БВП на страната през второто тримесечие, като отчете 3.3% икономически ръст на годишна база при първоначална прогноза за 3.4% растеж. Същевременно инфлацията се запазва ниска - потребителският ценови индекс (без разходите за храна и енергия) се е повишил с 1.6% годишно през второто тримесечие срещу 2.4% през първото. Индивидуалното потребление на американците през юли за втори пореден месец се е повишило с 1%, а доходите са нараснали с 0.3% след 0.5-процентното им увеличение през юни. Потребителският скок е намалил спестяванията на обикновените американци от нула процента през юни на -0.6% през юли. Досега подобна отрицателна стойност е била отчетена единствено през октомври 2001 година. Тогава производителите на коли въведоха непосредствено след терористичните атаки на 11 септември безлихвени кредити за покупка на автомобили, за да стимулират продажбите си. Публикуваните на 30 август извадки от протокола на последното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв на 9 август показват, че повечето от членовете му оценяват инфлационния риск като възходящ, но смятат направените повишения на основния лихвен процент на САЩ с по 25 базови точки за напълно достатъчни засега. Същевременно пазарите вече преосмислят първоначалните си очаквания за 4% основна лихва в САЩ до края на тази година и по-скоро клонят към 3.75 процента. Както е известно, щатската валута поскъпна с 10% през тази година заради очакванията централната банка на страната да качи по-енергично лихвите и да направи деноминираните в щатски долари активи по-доходни от останалите. Високите цени на нефта не пожалиха и еврозонатаИндексът на производствена активност на общността спадна от 50.8 точки през юли на 50.4 през август, което попари надеждите за по-мощен икономически растеж през второто полугодие. Този резултат предполага също, че ценовите рекорди на нефтените борси рушат доверието на пазарните играчи. На първото си съвещание след летните отпуски управителният съвет на Европейската централна банка остави без промяна - 2%, основната лихва на еврозоната, въпреки растящите притеснения от влиянието на скъпия нефт върху инфлацията с очевидното намерение да не пречи на стопанския растеж. Появиха се и някои оптимистични новини. Броят на безработните в Германия през август е бил с 12 хиляди по-малък, отколкото през юли (общо 4.8 млн. души) - пети пореден месец на спад, но те все още са 11.6% от трудоспособното население на страната (колкото и през юли). Във Франция пък безработицата се е понижила до 9.9%, което е най-ниската й стойност от септември 2003 г. насам. Доверието на потребителите в стопанството на Германия през август се е повишило за първи път от пет месеца. Индексът, базиран на проучване на около две хиляди домакинства, е достигнал 3.4 точки срещу 3.2 през юли, обяви на 29 август базираната в Нюремберг компания за пазарни проучвания GfK. Германците, макар и обременени от рекордните цени на нефта и 11.6-процентната безработица в страната, се по-оптимистично настроени, че бъдещият кабинет ще стимулира икономиката. През второто тримесечие тя имаше нулев ръст спрямо първите три месеца на годината. Последните проучвания на общественото мнение в Германия сочат, че опозиционната Християн-демократическа партия на Ангела Меркел вероятно ще спечели изборите на 18 септември. Тя обеща да намали данъците, да стимулира икономическия растеж и да превърне в приоритет създаването на нови работни места. Японската йенапоевтиня към основните си конкуренти поради по-слабите от очакваните икономически данни. Допълнителен натиск върху валутата на островната държава оказва скъпият нефт, защото на практика Япония внася цялото необходимо за стопанството й гориво. Потреблението на японските домакинства е намаляло за трети пореден месец през юли, продажбите на дребно са паднали, а безработицата най-неочаквано се е увеличила. Всичко това предполага, че второто по големина стопанство в света губи ускорение. Юлското потребление на семействата, в които поне един член получава работна заплата, е спаднало с 3.5% спрямо юни, съобщи статистическата служба на Япония. Същевременно юлските продажби на дребно са намалели с 2.2%, а безработицата се е качила от 4.2% през юни на 4.4% през юли. Премиерът Джуничиро Койдзуми, който ще се яви на предсрочни избори на 11 септември, разчита на потреблението на домакинствата и на компаниите да стимулират растежа в сегашния период на рекордно скъп нефт, който заплашва да охлади търсенето на местни стоки за износ. Последните данни обаче предполагат, че индивидуалното потребление, което носи близо 50% от БВП на Япония, вероятно ще има по-скромен принос за растежа през третото тримесечие. Същевременно индустриалният продукт на Япония през юли падна двойно повече от прогнозите на икономистите - с 1.1% спрямо юнската си стойност. Това се дължи на слабото търсене на експортни стоки, което принуди производителите да намалят продукцията си. Най-големи проблеми през седмицата имашеиндонезийската рупиякоято загуби 20% от стойността си към щатския долар от 15 август насам. И в този случай основната причина за чезнещото доверие на инвеститорите са високите цени на нефта, защото страната внася повече гориво, отколкото изнася и мнозина се питат какво търси тя в ОПЕК. Правителството пък харчи почти 14 млрд. щ. долара годишно (една трета от разходната част на бюджета си), за да субсидира потреблението на гориво в страната. Централната банка направи опит да върне доверието в местната парична единица и увеличи със 75 базови точки - на 9.50%, основната лихва на 30 август. А правителството обеща да вземе мерки за ограничаване на разходите, като премахне субсидиите на горивата и увеличи цените им. За съжаление, то пропусна да съобщи конкретна дата за промените и сподели единствено, че ще проучи ситуацията през септември и октомври. Следователно реални действия се очакват най-рано през ноември. Очевидно управляващите искат да изчакат края на свещения за хората с ислямско вероизповедание месец Рамадан, който тази започна в началото на октомври и приключва на 3-4 ноември. Последните икономически данни от Индонезия обаче показват, че годишната инфлация в страната е била по-висока от очакванията през август - 8.33%, срещу 7.84% през юли. Това означава, че централната банка трябва отново да качи лихвите, за да спре резкия спад на валутата. У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше сравнително активен за сезона. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 199 млн. евро (389 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 9% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във